Дете на порока

— За ваше здраве, мадмоазел — уточни Бо и поднесе чашата към устните си.

— А сега мога ли да те докосна? — закачливо попита тя.

— Заповядай — каза той с махване на ръка и внезапно променено настроение. А когато тя го възседна миг по-късно, той нежно докосна марципановото й зърно.

— Десерт — каза Бо.

Той се облегна в шезлонга и бавно изпи брендито, наслаждаваше се на вида и аромата й, протягаше се и нежно я докосваше, галеше с пръсти изпъкналите й гърди, плъзгаше ги нагоре зад ушите й, по челюстта и по устните й.

— Способна си да докараш до оргазъм дори и евнух — прошепна той и погали пълната й долна устна.

— Помислих си, че може да ми се наложи.

— Моментен пристъп на ужас.

— Мина ми.

— О, да — дрезгаво прошепна той.

Чувстваше ерекцията му зад себе си, а топлата му и нежна кожа леко се потриваше в нея в бавен ритъм. Когато се наведе напред, за да вземе празната му чаша, пенисът му леко се плъзна в нея.

— А сега за десерт — прошепна тя, остави чашата настрана и леко повдигна гърдата си, за да може яркочервената черешка да достигне до устните му. — Не бързай — прошепна тя пламенно.

Той така и направи. Дълго време смука сладкиша, а после облиза сиропа, който беше останал след него по зърната й, плъзгаше се между издадените й напред гърди, стриктно демократичен с вниманието, което отделяше на двете, и толкова умел в докосването, че тя стигна до оргазъм и яростно и задъхано потръпна.

— Толкова е лесно с теб — закачливо й каза той и плъзна език по долната страна на гърдите й, преди отново да се отпусне на меките възглавници. — И безопасно.

Очите й бяха затворени, въздухът беше като коприна за горещата й кожа, а тялото й пулсираше и пееше като жуженето на пчели в горещ летен ден. Тогава се почуди, едновременно доволно отпусната и разтревожена, дали изобщо някога щеше да му се насити. После думите му достигнаха до съзнанието й.

— Безопасно? — попита тя и отвори очи.

— Не би могла да забременееш по този начин.

— Ти си обсебен от тази мисъл.

— А как иначе — прошепна той, защото разговорите за бебета и любов бяха като пирон в мозъка му.

Тя се раздразни и това сложи край на блажената й замечтаност.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам за теб.

— И преди съм го чувал.

— Не ме интересува какво си чувал преди — каза тя и гневно го стрелна с поглед. — Значи повече няма да се любим? Това ли искаш да кажеш?

— Господи, Сирина, по-спокойно.

— Намирам за обидно да ме сравняваш с всичките ти префърцунени любовници от миналото. И не искам да отнеса вината за техните грехове.

— Да отнесеш вината? — Думите сякаш поставяха бариера помежду им. — Да не би да си говорим за някаква норма?

— Не, предполагам, че не, но…

— Господи — каза той и се ухили, — изпаднал съм в нирвана. Да не би да искаш още да се чукаш?

— Не знам дали искам още, но не можеш да очакваш от тен да опитам това приятно забавление, а после просто да спра.