Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Пламъци избълваха от устата на дракона и обгърнаха Нощната сянка. Точно в този момент Бен успя да изскубне крака си от Сот и отскочи встрани, за да избегне горещата огнена струя. Куестър Тюс се бе спуснал с пълна сила към Бен. Буниън тичаше до него с прилепнали назад уши. Абърнати ситнеше на четири крака с намерение да се скрие сред храстите.
Бен продължаваше да стиска в двете си ръце стенещите гноми. Страбон избълва огнени пламъци към небесния мрак и цялото пространство бе залято от порой искри и камъни. Нощната сянка стоеше по средата и нищо й нямаше, черната й мантия се издуваше като чаршаф, прострян да съхне на вятъра, бледото й лице гледаше нагоре, ръцете жестикулираха. От пръстите й бълваха пламъци и се забиваха в изненадания Страбон. Драконът политна назад и цопна в един кратерен вир.
— Ваше Величество! — предупредително извика Куестър Тюс.
Нощната сянка се извърна, точно когато магьосникът с един жест я обгърна в ослепителен рояк снежинки. Тя разгневена махаше срещу тях, викаше и бълваше огън срещу магьосника. Огнени пламъци съскаха покрай Бен и той залегна отново, като притисна и гномите към земята. Кожата на гърба на Абърнати пламна и писарят с вой изчезна зад хълма над Огнените извори.
В този момент Страбон с яростен вой се измъкна от кратера, където бе цопнал. Разгъна тяло като змия и заля цялото пространство около изворите с огън. Нощната сянка му отвърна със същото, като виеше не по слабо и бълваше от своя страна магически огън. Бен скочи на крака и хукна, за да направи опит да се спаси. Пламъци се сипеха от всички страни и го обгръщаха в горещина, причинявайки му пареща болка. Но Куестър също бе влязъл в силата си и ръкомахаше отчаяно и изневиделица се появи заслон от непроницаемо полиетиленово вещество, което бе някаква защита срещу огъня. Бен здраво стискаше чупка гномите, които ръкомахаха и скимтяха и отчаяно хукна да се спасява от преследващите го пламъци. Буниън го хвана през кръста с яките си ръце и успя да помогне на трима им да се измъкнат от покритата с кратери долина. Куестър ги следваше и им подвикваше окуражително.
След няколко минути стигнаха края на Огнените извори и от горещината и пушилката се озоваха сред прохладните шубраци. Кихайки и дишайки тежко, те се отпуснаха на земята всичките накуп. Абърнати се присъедини към тях, появявайки се из тъмнилото.
Зад тях вещицата и драконът продължаваха личния си двубой без прекъсване и нощта бе разтърсвана от техните крясъци. Още дори не бяха забелязали, че виновникът за тяхната кавга е избягал.
Бен бързо хвърли поглед към своите спътници. Очите им се белнаха сред мрака. Не можеха сега да си позволят да почиват. Скоро вещицата и драконът щяха да разберат какво се е случило.
Отново се изправиха и бързо се изгубиха в нощта.
ИЗДИРВАНЕТО
Малко подир обяд Бен и неговите спътници най-сетне спряха да бягат. Цялото небе бе потъмняло от буреносни облаци, които се носеха на изток откъм ливадите. Луните и звездите изчезнаха като издухани от внезапен вятър. Отекваха гръмотевици и светкавици прорязваха небето. Изля се пороен дъжд и помете цялата пустош пред себе си. Едва успяха да се шмугнат в гъста елхова горичка, когато всичко наоколо се скри от погледа в непроницаема мъгла и дъжд.
Групата се настани под гъстите клони на една ела и всички се загледаха в пороя през елховите иглички. Вятърът виеше сред дървета и шубраци и дъждът се лееше като из ведро. Всичко заглъхна освен ромонът на дъжда и горичката заприлича на остров сред мрака.
Бен седна, облегна се на ствола и се загледа в останалите, местейки поглед от един на друг.
— Аз съм Бен Холидей, както разбрахте — каза най-сетне той. — Наистина съм Бен Холидей.
Те се спогледаха въпросително и пак погледнаха него.
— Спаси ни, могъщи кралю — каза Филип след малко, като тихо простенваше.
— Да, спаси ни — молеше Сот.
Приличаха на удавени плъхове, с кална и сплъстена от дъжда козина и прокъсани дрехи, протягайки ръце към него.
— Престанете — уморено ги предупреди той. — Няма от какво да ви спасявам. Вече нищо не ви заплашва.
— Драконът… — започна Филип.
— Вещицата… — започна Сот.
— Те са далече и няма да тръгнат да ни гонят. Докато спрат да бълват огън един срещу друг и решат да се запитат какво е станало с нас, дъждът ще измие следите ни — той се опитваше да звучи по-убедително, отколкото се чувстваше. — Не се тревожете. Всичко ще бъде наред.
Буниън показа всичките си зъби и просъска. Той гледаше към Бен, както би могъл да гледа заблудено блатно влечуго. Абърнати пък изобщо не го и поглеждаше.
Куестър Тюс се прокашля. Бен го погледна, изпълнен с очакване, и магьосникът не знаеше какво да каже.