Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Но Бен продължаваше да върви.
И тогава чу Еджууд Дърк.
Гласът на призматичния котарак го накара да забави ход и той внезапно си даде сметка колко безумно е това.
Намираше се сред горска полянка, студена и самотна — смесица от светлини и сенки, от сплетени над главата му клони и гъст мъх под краката му. Дърк бе застанал на една могилка сред поляната, спретнат, пригладен и загадъчен.
— Къде сте се втурнали така, Ваше Величество, Бен Холидей? — тихо попита Дърк.
— Трябва да намеря Уилоу — отвърна той.
— А защо трябва да я намерите? — настоя Дърк.
— Защото я заплашва опасност — отвърна той.
— И само за това ли? Той млъкна.
— И защото тя има нужда от мен.
— И само за това ли?
— Защото няма кой да й помогне.
— И само за това ли?
— Защото…
Думите, които търсеше, му се изплъзваха, както самата силфида. Той имаше наум точно определени думи. Но какви ли бяха тези думи?
— Ти полагаш твърде много усилия да направляваш живота си — заяви Дърк, едва ли не с тъга. — Правиш какво ли не за да подредиш отделните части на пъзела. Но не разбираш защо ги редиш. Животът не е само разум, Ваше Величество; животът е и чувство.
— Аз имам чувства — заяви Бен.
— Ти имаш волята да управляваш всичко — опроверга го Дърк. — Управляваш своето кралство, своите поданици, своята работа и своя живот. Ти всичко се опитваш да управляваш — и тук, както правеше някога и там. Ти властваш. Ти властваш като крал, както властваше като адвокат. В съдебната зала или в кралския двор — ти си оставаш такъв, какъвто си бил. Действаш и реагираш бързо и умело. Но не умееш да чувстваш.
— Опитвам се.
— Същността на магията е чувството, Ваше Величество. Животът се ражда от чувството, а магията се ражда от живота. Как би могъл да разбереш живота или магията, ако не умееш да чувстваш? Ти търсиш Уилоу. Ти търсиш с очи нещо, което очите не могат да видят. Търсиш със сетивата си нещо, което те не могат да възприемат. А трябва да търсиш със сърцето. Ето сега се опитай. Опитай се, и ми кажи какво си видял.
Той се опита, но всичко наоколо му бе потънало в мрак и нищо не се виждаше. Съсредоточи се дълбоко в себе си и откри непроходими пътища. Пред него се изпречваха препятствия, безформени и неясни. Той ожесточено се опитваше да си пробие път покрай тях, махаше с ръце, опипваше…
В този миг Уилоу се озова пред него като смътно видение, което внезапно си беше припомнил. Премина жива и гъвкава, лицето й шеметно красиво, тялото проникнато от копнеж. Горскозелената й коса се спускаше по крехките рамене и й стигаше до кръста. Кожата й бе обгърната в сребристобяло лъчение. Тя го погледна в очите и дъхът му спря така внезапно, че почувства болка. Усмихна му се топло и нежно и неизречените думи прозвучаха в съзнанието му като шепот. Никаква опасност не я застрашаваше, нямаше нищо неотложно. Тя бе в мир със себе си. Беше в хармония.
— Защо така сте се забързали, Ваше Величество, Бен Холидей? — повтори въпроса си Дърк някъде иззад мрака.
— Трябва да намеря Уилоу — отвърна Бен повторно.
— Защо трябва да я намерите?
— Защото…
И той отново не можа да намери точната дума. Сенките все повече се сгъстяваха. Уилоу започна да избледнява сред тях.
— Защото…
Тя избледня и споменът изчезна. Той с всички сили се опитваше да намери думите, които искаше да каже, но те продължаваха да му се изплъзват. Чувството за нещо неотложно и тревожно отново се върна — внезапно и упорито. Отново почувства, че силфидата е изправена пред реална опасност, породена сякаш от неговата нерешителност. Протегна ръка и се опита да стигне до нея, но тя вече беше твърде далеч, а той стоеше неподвижно.
— Защото…
Мракът се бе спуснал навсякъде и го обгръщаше в своята тъма, задушаваше го в своята необятност. Той постепенно излезе от състоянието си на съзерцание. Дърк беше изчезнал. От Уилоу бе останала само искрица светлина сред мрака, която все повече и повече се смаляваше…
— Защото… Уилоу!
Той се стресна от съня си и скочи, мокър от пот. Нощта обгръщаше Източните пустоши в тишина. Облаци покриваха небето, макар дъждът да бе престанал. Приятелите на Бен спяха спокойно наоколо — всички с изключение на Буниън. Буниън вече бе тръгнал да търси Уилоу.