Черният еднорог

— Виждаш ли? — обърна се магьосникът към Абърнати и поклати доволно глава. — Втори път няма да посмее да се надсмива! — после отново се обърна към дракона. — Май доста се позабавлява! — подвикна му той.

Драконът изплющя с ципестите си криле, отърси се и погледът му просветна от ярост.

— Ясно е, Куестър Тюс, че ще продължаваш да ми досаждаш, докато не те унищожа или изслушам. Е, тази вечер наистина съм в добро разположение на духа. Казвай каквото имаш да казваш.

— Много благодаря! — отвърна Куестър. — Можем ли да слезем долу?

Драконът отново пльосна глава в края на кратера и се изтегна.

— Правете, каквото обичате.

Куестър махна на своите спътници и те бавно се заспускаха към клисурата покрай кратерите и скалите, докато застанаха на двайсетина метра от дракона. Страбон ги посрещна с безразличие, притворил клепачи, вдъхвайки.

— Мразя водата, Куестър Тюс — проломоти той.

— Дошли сме да научим нещо за еднорозите — заяви Куестър, без да обръща внимание на думите му.

Драконът избълва огнени пламъци.

— Ами прочети в някоя книга.

— Прочел съм вече. В няколко. Но там го няма това, което ти знаеш. На всички е известно, че еднорозите и драконите са най-древните вълшебни същества и най-старите врагове. Никой не ги познава по-добре, нито сред вълшебните същества, нито между хората. Трябва да разбера за еднорозите нещо, което никой освен теб не знае.

— Това пък за какво ти е? — Страбон отново започваше да се отегчава. — А и откъде-накъде да ти помагам? Не служеше ли ти на онзи противен човек, дето ме изигра, та да вдишам Йоски прашец и ме изнуди да обещая да не нападам повече долината и жителите й, докато той е крал! А той е още крал, нали? Ах, да, разбира се — нали щях иначе да съм разбрал! Бен Холидей, кралят на Отвъдната земя! Ще го нагълтам на мига, само да ми стъпи тука!

— Това е твърде малко вероятно. А и сега сме дошли заради еднорозите, а не заради краля — Куестър реши, че не е благоразумно да обсъжда въпроса за Бен Холидей. Страбон бе изпитвал голямо удоволствие да похищава реколтата и животните в долината, преди Негово Величество да сложи край на всичко това. Драконът с радост би си позволил отново тези стари удоволствия — и това сигурно щеше да се случи, като се има предвид как Холидей се държеше напоследък. Но нямаше смисъл да окуражава дракона.

Той се изкашля, за да си придаде авторитет.

— Ти сигурно си чул за черния еднорог?

Драконът отвори очи и вдигна глава.

— Черния еднорог ли? Разбира се. Нима се е върнал, магьоснико?

Куестър всезнаещо кимна.

— От известно време. Удивен съм, че не знаеш. Големи усилия се положиха да го хванат.

— Да го хванат ли? Един еднорог? — Страбон се разсмя със смях, който наподобяваше остра кашлица и съскане. Как могат хора да заловят еднорог? Каква заблуда! Никой не може да залови еднорог, магьоснико — трябва да знаеш това! Еднорозите са недосегаеми!