Черният еднорог

— Можеше, щеше, би могло — какво е можело и какво не е можело, не се знае — Дърк се прозя. — Престани да оседлаваш мъртви коне и се опитай да уловиш поне един жив.

Бен гневно го изгледа.

— В смисъл?

— В смисъл, че имаш по-важни дела от това да ме мъмриш за неща, които не съм направил.

Бен млъкна, спомнил си внезапно своя сън, онова, което търсеше, златната юзда, черния еднорог, Мийкс и целия останал пъзел, който все още не разбираше. Ах, и Уилоу! Мислите за силфидата изтикаха всички останали мисли на заден план. Аз я обичам, каза си той, сякаш изпитваше звученето на тези думи. Те го изпълваха с невероятно утешение.

— Има някои теории, които твърдят, че нашите сънища са проявление на подсъзнателните ни мисли и желания — разсъждаваше Дърк, сякаш изнасяше импровизирана лекция. — Сънищата обикновено не предават точно събитията, които са формирали нашите мисли и желания, но доста живо демонстрират чувствата, които се крият у тях. В сънищата си ние се озоваваме в причудливи ситуации и несвързани събития и сме склонни често да не обръщаме внимание на тези сънища — такава е съзнание има зърно истина за нас самите, която трябва да бъде разбрана — истина, която не сме разбрали в будно състояние и която настоява да бъде разбрана, явявайки ни се по време на сън.

Той замълча, за да подсили ефекта на думите си.

— Любовта понякога е такава истина.

Бен се изправи и се вгледа в котарака, който се бе превъплътил във философ, след което поклати глава замислено.

— Това всичко във връзка с Уилоу ли е? — попита той.

Дърк примигна.

— Разбира се, понякога сънищата лъжат и истината може да се открие само когато сме будни.

— Както моя сън за Майлс ли? — разговорът се стори на Бен ненужно заплетен. — Защо поне веднъж не кажеш направо, какво мислиш?

Дърк отново запримига.

— Защото съм котарак.

— О, разбира се — обичайният отговор.

— Защото някои неща човек трябва просто сам да разбере.

— Правилно.

— Нещо, което ти не се оказа способен да правиш, опасявам се.

— Определено не.

— Въпреки непрестанните ми усилия.

— Хъммммм — Бен изпита непреодолимо желание да унищожи това чудовище. За да подтисне това си желание, той се загледа в спящите си приятели. — Защо ли никой още не се е събудил? — запита се.

Дърк също ги погледна.

— Може би са много уморени — предположи сговорчиво котаракът.

Бен сурово го изгледа.

— Какво си направил — може би си използвал магия? Вълшебна магия ли използва? Както Куестър направи с мен? Това си направил, нали?

— Само малко.

— Но защо? Защо си си правил този труд?

Котаракът демонстративно не му обърна внимание. Започна да се ближе и се занимава с това, чак докато стана напълно чист, като внимателно изблиза цялата си козина наобратно и после я приглади отново.