Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Страбон насмешливо изсумтя и избълва огнени пламъци, а подире се разсмя.
— Този ли? Та нима това е Холидей? Полудяла си ти, Нощна сянко! — той взря по-отблизо, от муцуната му капеше кал. — Този няма нищо общо… Не, почакай — права си, тук има магия. Какво е станало… — огромната глава се повдигна и очите запримигаха. — Но нима е възможно?
— Погледни по-отблизо! — повтори Нощната сянка и толкова силно блъсна Бен, че главата му отскочи назад.
Сега всички бяха вперили очи в Бен, но само Страбон виждаше истината.
— Да! — просъска той и изплющя с огромната си опашка от задоволство. — Да, това е Холидей! — той зяпна; така че почернелите му зъби се оголиха. — Но защо само ти и аз…?
— Защото само ние сме по-стари от магията, която е направила това! — Нощната сянка бе очаквала този въпрос и му отговори, преди драконът да го довърши. — Разбираш ли как е станало?
Бен искаше повече от всичко на света да чуе отговора на този въпрос. Вече се беше примирил с факта, че този път няма да се отърве, но му беше неприятно да мисли, че ще отнесе тайната на това, което му бе причинено.
— Но… Но това не е кралят! — възмутено заяви Куестър Тюс, но изглежда искаше сам себе си да убеди също толкова, колкото и останалите. — Това не може да бъде кралят! Ако е… е… той, значи кралят е…
Той не довърши думите си. Странен израз се изписа на лицето му, израз, че е проумял, но не може да повярва, примесен с ужаса, зад който стоеше едно единствено име — Мийкс! Буниън съскаше и го дърпаше за ръката, а Абърнати неистово бръщолевеше, как всичко това обяснявало странното поведение на един или друг.
Драконът и вещицата съзнателно не им обръщаха никакво внимание.
— Но защо си решила да го дадеш на мен? — питаше Страбон Нощната сянка, вече заинтересуван от предложението й.
— Не съм казвала, че искам да ти го „дам“, драконе — тихо отвърна Нощната сянка. — Имам желание да ти го продам.
— Да ми го продадеш ли, вещице? Та ти го мразиш повече и от мен! Той те беше изпратил във вълшебния свят и едва не те погуби. Той те подчини с магия! Как така си решила да го продаваш? Та нима мога да притежавам нещо, което да бъде по-ценно за теб от Холидей?
Нощната сянка студено се усмихна.
— О, да, аз наистина го мразя. И желая той да бъде унищожен. Но ще ти предоставя това удоволствие, Страбон. В замяна искам само едно. Да ми върнеш златната юзда.
— Юзда ли? — просъска Страбон, сякаш не можеше да повярва. Изкашля се. — Каква юзда?
— Юздата! — извика Нощната сянка. — Юздата, която ми отне, когато нямах сили да ти попреча. Юздата, която ми се полага по право.
— Ах-ха! На теб нищо не ти се полага по право — най-малко пък юздата! Та ти самата беше я откраднала.
— Дори и да е така, драконе, искам юздата!
— Е, щом е така — започна да увърта драконът. — Но дали не мога да ти дам нещо по-ценно, Нощна сянко, от тази обикновена дрънкулка! Можеш да си поискаш нещо по-ценно!
Вещицата присви очи.
— С кого се опитваш да шикалкавиш? Решила съм, Че искам юздата и ще взема юздата!
Бяха напълно забравили за Бен в този момент. Нощната сянка го беше пуснала и той се промъкна зад гърба й, докато гномите му се пречкаха в краката. Докато слушаше пазарлъка, усети как Куестър Тюс го наблюдава с възобновен интерес. Абърнати надничаше Отвъд рамото на магьосника през замъглените си очила, а Буниън се подаваше иззад гънките на мантията му. Всички се опитваха да проумеят, как е възможно да изглежда толкова променен. Бен скърцаше зъби и им правеше знаци с глава да се махат. Но дори да им изкрещеше на глас, пак всички щяха в края на краищата да врат в казана!
— Просто не мога да разбера защо толкова много държиш на тази юзда — говореше Страбон, извил врат в тъмното, за да гледа към вещицата.
— И аз не мога да разбера какво те засяга това! — сопна му се Нощната сянка и се изправи, та стана още по-висока. По мраморно гладкото й лице танцуваха отблясъците на огъня. — И най-вече не мога да разбера, защо трябва да го правиш на въпрос, когато трябва да ми върнеш нещо, което е мое!
Страбон изсумтя.
— Няма какво да ти обяснявам!
— Наистина няма какво! Направо ми дай юздата!
— Нямам такова намерение. Очевидно твърде много ти трябва.
— А на теб пък Холидей не ти трябва чак толкова!
— О, трябва ми! Защо не вземеш един сандък злато или вълшебен скиптър, който превръща лунни лъчи в сребърни монети. Или един скъпоценен камък с гравирани руни, който притежава магическа сила И може да казва истината?
Нощната сяНка бе Искрено ядосаНа и почти крещеше.