Черният еднорог

Нощната сянка студено се изсмя, бледото й лице бе нашарено от сенки.

— Този път може и да съм добре дошла, драконе — отвърна тя. — Довела съм ти някого.

Куестър Тюс внезапно осъзна, че двамата чупка гноми, застанали до вещицата и непознатия, който се представяше за Бен Холидей, не са никои други, а Филип и Сот!

— Абърнати…! — възкликна тихо той.

Куестър нямаше и представа. Нямаше представа изобщо какво става.

Страбон надигна огромната си глава и изплези дълъг език.

— Защо ти ще ми водиш някого, вещице?

Нощната сянка грациозно се изправи и отново сключи ръце.

— Няма ли първо да попиташ кого ти водя? — промълви тя.

— Ти не можеш да ми доведеш никой, който да е от значение, Няма никакъв смисъл да питам.

— О, ами ако ти доведа онзи, когото искаш повече от всичко на света? Пак ли няма да попиташ?

Бен Холидей трескаво мислеше как да се отърве от цялата тази каша. Тук не можеше да разчита на приятели. Куестър, Абърнати и Буниън го смятаха за мошеник и глупак. Филип и Сот за какъвто и да го смятаха, се интересуваха само как да отърват кожите си. Нощната сянка го държеше още жив само за да сключи сделка със Страбон, който от своя страна с удоволствие щеше да се разправи вместо нея с него. Той отчаяно се оглеждаше. Явно нямаше изход от тази ситуация.

Страбон цопна с опашка в един от огнените вирове и огнени струйки се разлетяха към небето в мрака. Бен се отдръпна.

— До гуша ми дойде тази вечер от шикалкавения — ревна драконът. — Казвай направо!

Очите на Нощната сянка просветнаха в пурпурночервено.

— Какво ще кажеш да ти предложа краля на Отвъдната земя, онзи Холидей? А, драконе, какво ще кажеш да ти го предложа?

Страбон сви зурла и грапавото му лице се изопна.

— Такъв подарък с радост ще приема! — просъска драконът.

Бен се опита предпазливо да отстъпи назад, но установи, че не може. Чупка гномите се бяха обесили на краката му като окови. Те трепереха и мърмореха нещо. Когато се опиташе незабележимо да се освободи от тях, те още по-здраво се вкопчваха в него.

— Негово Величество е в Сребърния дворец! — заяви неочаквано Куестър Тюс и гняв се изписа на бухалското му лице. — Там ти нямаш власт над него, Нощна сянко! А и само да се появиш, той веднага ще те прогони от долината!

— Така ли? — произнесе Нощната сянка някак любовно изкусително. Тя пристъпи крачка напред и посочи Куестър с дългия си пръст. — Като си свърша работата тук, магьоснико — и с твоя скъпоценен крал бъде свършено, — тогава ще се заема с теб!

Бен погледна приятелите си с умолителен поглед. Махнете се оттук! — опитваше се да им каже той.

Нощната сянка се отправи към Страбон. Стисна ръката на Бен и го повлече напред.

— Ето го този, дето глупавият магьосник го мисли, за толкова недосегаем, Страбон! Бен Холидей, кралят на Отвъдната земя! Погледни го отблизо! Тук е използвана магия! Опитай се да видиш отвъд външността!