Магьосникът Куестър Тюс

— Да, така се казваше — отвърна той. — Но откъде знаете?

Бен седна отново на канапето.

— Аз се казвам Бен. А това са Майлс и Уилоу — посочи той другите двама. — Абърнати е наш приятел, господин Уитсел. Затова знаем. Той е наш приятел и ние сме дошли да го заведем у дома.

Настъпи дълго мълчание, докато те безмълвно се изпитваха, и най-сетне Дейвис Уитсел кимна.

— Вярвам ви. Не мога да кажа дори защо, но ви вярвам. Искаше ми се да мога да ви помогна — въздъхна той. — Но кучето… Абърнати изчезна.

— Да не би да сте го продали, господин Уитсел? — попита Майлс.

— Не, за бога, не! — ядосано му се развика онзи. — Никога не съм си и помислял такова нещо! Имах намерение да взема малко пари от Наблюдател, след което да го изпратя във Вирджиния, както той искаше. Нищо лошо нямаше да му се случи. Това беше шансът, който съм чакал цял живот, да получа известно признание, да изляза от тоя омагьосан кръг и…

Той се бе привел напред във фотьойла, но млъкна и отново се отпусна назад.

— Е, вече това няма значение. Важното е, че го няма. Някой го е отвлякъл.

Той отпи голяма глътка от бирата и внимателно я сложи на масичката до себе си, като отново потъна във вече обичайния си размисъл.

— Наистина ли сте тези, за които се представяте? — попита той. — Наистина ли сте приятели на Абърнати?

Бен кимна.

— А ти негов приятел ли си?

— Да, макар че може и да не ми повярвате след това, което стана.

— А защо не ни разкажеш какво е станало? Уитсел така и направи. Започна от самото начало, как отишъл във Франклинското основно училище да си представи шоуто, как момиченцето Елизабет — по дяволите, той не знаеше дори второто й име — беше дошла при него и помолила за помощта му. Разказа им как кучето, Абърнати, бе дошло у тях една вечер — куче, което наистина говорело и стояло право като човек — и му казало, че момичето го е изпратило и че то, кой знае защо, трябва да замине за Вирджиния и че не може да използва телефон, защото няма. Уитсел не бе повярвал нито дума от разказа му. Но въпреки това се бе съгласил да му помогне, скрил Абърнати в дома си и изпратил жена си Алис при майка й, след което се обадил на Холивудски наблюдател, за да даде интервю и да спечели парите, които му били нужни, за да изпрати кучето във Вирджиния, а и за себе си да поспечели нещичко.

— Но ме измамиха — призна си той огорчено. — Подведоха ме да изляза от къщи и когато се върнах, Абърнати вече го нямаше, а горкичката Софи бе натъпкана във фризера, почти замръзнала! — и той веднага отмести поглед към Уилоу. — Затова е толкова наплашена, госпожице. Тя е много чувствително животинче — после отново погледна Бен. — Нямам разбира се никакви доказателства, но зная със същата сигурност, с която зная, че седя тук пред вас, че човекът, който е държал приятеля ви затворен в клетка, е разбрал какво се опитвам да направя и го е отвлякъл! Проблемът е, че дори не зная кой е той. А пък и не искам да зная такъв човек.

Той внезапно си даде сметка как звучи всичко това и се изчерви. Поклати глава: