Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Достатъчно ясно даде да се разбере в какво вярваш. — Искаше й се да го прокълне с всички най-ужасни клетви, да му каже всичко, което мислеше за него. Не го направи, но само защото бедната Елизабет лежеше болна в същата тази къща, а и икономът със сигурност подслушваше зад ъгъла и попиваше с интерес всяка тяхна дума. А мисълта някоя злостна клюка за нея и Ейдриън да стигне до ушите на Елизабет я ужасяваше. — Но твоето мнение вече изобщо не ме интересува — каза тя твърдо. — Ако Елизабет не приема посетители, ще бъдеш ли така любезен да й предадеш този подарък и да й кажеш колко много съжалявам?
Херцогът не направи и опит да вземе пакетчето от ръката й. Очите на Никол плувнаха в сълзи. Тя припряно остави кутията с шоколад на един стол, обърна се рязко, за да не му позволи да види колко е наранена, и тръгна към вратата.
Херцогът я спря.
— Искам да знаеш — каза той с леден глас, — че веднага, щом Елизабет се оправи напускам Лондон.
Никол тръсна рамене, за да се освободи от хватката му, и се обърна към него.
— Програмата ти не ме интересува.
— И Елизабет ще дойде с мен. Няма да чакаме до юни, за да се оженим. Ще го направим веднага.
Тя вдигна брадичка и отвърна на втренчения му поглед, въпреки че думите му я пронизаха като кинжал. Как бе възможно това да е същия мъж, който я бе прегръщал така страстно в горите на Мадингтън само преди два дни? Сега той се държеше така, сякаш я мразеше. Тялото й неволно потрепери. Тя ли бе сторила нещо, та да превърне желанието му в ненавист? Или той винеше нея за случката по време на лова?
Може и да бе наранена, но още притежаваше гордост. И нямаше да му позволи да види чувствата и.
— Тогава желая и на двама ви много щастие.
В този момент, докато се взираха един в друг като най-върли врагове, през ума на Никол преминаха като светкавица спомените от техните срещи, спомените за горещите му прегръдки. Можеше да усети допира му, все едно я докосваше в този миг. Тогава беше решила, че той изпитва чувства към нея, ала това се бе оказало само плод на развихреното й въображение. Този мъж изобщо не се интересуваше от нея. Ако въобще изпитваше някакви чувства към нея, те бяха презрение и омраза.
Учтивият й отговор ни най-малко не го успокои, напротив, като че ли го ядоса още повече. Никол му обърна гръб и отново тръгна да излиза.
Уилям се появи да й отвори и тя за пореден път се помоли някой грозен слух да не стигне до Елизабет. Вече бе стигнала до вратата, когато Ейдриън й зашлеви още една словесна плесница.
— Когато казах, че не си добре дошла тук, бях напълно сериозен. Не се връщай никога повече.
Тя се вцепени. Имаше стотици отговори, но нито един от тях не ставаше за ушите на иконома, защото щеше да породи безброй клюки. След това обаче осъзна, че е все едно кой отговор ще избере. След тази размяна на грубости и обиди без друго щяха да тръгнат какви ли не слухове.
— Противно на това, което мислиш — а ти изглежда си решен да мислиш само най-лошото за мен, — Елизабет е моя приятелка. Тя заслужава да бъде щастлива. Никой друг не го заслужава повече от нея.
Преди да прекрачи през прага, тя се спря още за миг.
— Единственото, което не заслужава, е мъж като теб. А ти пък със сигурност не я заслужаваш.
Херцогът почервеня от ярост. Икономът Уилям зяпна от изненада. А Никол реши, че е време да си върви.
Елизабет почина същата нощ. Баща й, маркиз Стафърд, я намерил на сутринта в леглото. Никол научи вестта няколко часа по-късно, а до обед цял Лондон вече знаеше, че красивата, мила млада дама е починала.
Никол изпадна в шок. Елизабет Мартиндейл мъртва? Сладката, мила, хубава Елизабет? Елизабет, която всички харесваха? Елизабет, която никога не виждаше лошото у хората? Нямаше човек който да заслужава по-малко да умре; това бе върхът на несправедливостта. Потресена, Никол веднага избяга в стаята си. Искаше да бъде сама.
Сега вече можеше да разбере необяснимата ярост и грубост на Ейдриън вчера. Елизабет е умирала и въпреки че тя самата не знаеше това, той със сигурност го е знаел. Не можеш да искаш от мъж, изправен пред смъртта на любимата жена, да бъде учтив, разумен или приятен. Никол се стовари на леглото си разтреперана. Трябва много да я е обичал, осъзна тя. Мъката му вчера недвусмислено показваше колко дълбоки са чувствата му. Представи си какво изпитва той сега и сърцето й се изпълни с болка и състрадание.
Поклонението продължи три дни. Никол отиде да поднесе своите съболезнования заедно със семейството си. Едуард се бе върнал от Кеймбридж и също дойде с тях. Липсваше само Чад, който бе заминал за Драгмор. Огромната резиденция на фамилията Стафърд беше призрачно тиха, въпреки че бе пълна със стотици посетители. Всички се движеха безшумно, говореха с приглушени гласове и се спираха пред тялото на Елизабет, положено в красив ковчег от махагон. Маркизът, който бе загубил жена си, а сега и единственото си дете, бе неутешим. Когато опечалените се спираха да му изкажат своята съпричастност към мъката му, той успяваше само безмълвно да кимне.