Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Непохватно се опита да се предпази с меча. Острието, вклинено между стената и един от пиластрите, при следващия удар се пречупи, издавайки стъклен, вибриращ стон. Гералт прикри главата си с лявата си ръка, тоягата се стовари стремително върху нея и счупи подлакътната му кост. Болката напълно го ослепи.
— Можех да ти изкарам мозъка през ушите — обади се Вилгефорц някъде много отдалече. — Но нали това е просто един урок. Ти сгреши, вещерю. Сбърка небето и звездите с отражението им върху повърхността на езеро. Аха, повръща ли ти се? Добре. Сътресение на мозъка. Кръв от носа? Прекрасно. Е, ще се видим пак. Някога. Може би.
Гералт вече не виждаше нищо и не чуваше нищо. Потъваше, потапяше се в нещо топло. Мислеше, че Вилгефорц вече си е отишъл и затова се изненада, когато железният прът стремително удари крака му, чупейки бедрената му кост.
Не помнеше дали са последвали други удари.
— Дръж се, Гералт, не се предавай — повтаряше непрекъснато Трис Мериголд. — Дръж се. Не умирай… Моля те, не умирай…
— Цири…
— Мълчи. Сега ще те измъкна оттук. Дръж се… Богове, нямам сили…
— Йенефер… Трябва да…
— Нищо не трябва да правиш! Нищо не можеш да направиш! Дръж се, не се предавай… Не губи съзнание… Не умирай, моля те…
Тя го влачеше по пода, застлан с трупове. Той виждаше гърдите си и корема, целите в кръв. Кръвта течеше от носа му. Видя крака си. Той беше завъртян под странен ъгъл и изглеждаше доста по-къс от здравия. Не чувстваше болка. Усещаше само студ, цялото му тяло беше студено, вцепенено и чуждо. Повръщаше му се.
— Дръж се, Гералт. От Аретуза идва помощ. Скоро ще е тук…
— Дийкстра… Ако попадна в ръцете на Дийкстра… с мен е свършено…
Трис изруга отчаяно.
Тя го мъкнеше по стълбите. Счупените му крайници подскачаха по стъпалата. Болката сякаш оживя, загриза вътрешностите му, слепоочията, достигна до очите, ушите и темето му. Не викаше. Знаеше, че викът ще облекчи болката му, но не викаше. Само отваряше устата си — това също носеше облекчение.
Дочу грохот.
Най-отгоре на стълбите стоеше Тисая де Врие. Косите й бяха в безпорядък, лицето й беше покрито с прах. Тя вдигна двете си ръце, дланите й пламнаха. Изкрещя заклинание и пламтящият на върха на пръстите й огън се понесе надолу във вид на ослепително тътнещо кълбо. Вещерът чу грохота на рушащи се стени и дивите крясъци на жертвите на кълбото.
— Тисая, не! — извика отчаяно Трис. — Не прави това!
— Те няма да влязат тук! — извика архимагистърът, без да обръща глава. — Тук е Гарщанг на остров Танед. Никой не е канил тук кралските подлоги, изпълняващи заповедите на недалновидните си господари!
— Ти ги убиваш!
— Мълчи, Трис Мериголд! Покушението срещу единството на Братството се провали, островът все още е под владение на Капитула! Кралете да не се бъркат в делата на Капитула! Това си е наш конфликт и ние ще си го разрешим сами! Ще решим проблемите си, а после ще сложим край на идиотската ви война! Защото ние, магьосниците, сме отговорни за съдбините на света!
От дланите й се изтръгна нова кълбовидна мълния, ехото на взрива се понесе между колоните и каменните стени.
— Махайте се! — изкрещя тя отново. — Няма да влезете тук! Махайте се!
Виковете долу престанаха. Гералт разбра, че нападателите са отстъпили от стълбите, оттеглили са се. Силуетът на Тисая се разпадаше пред очите му. Това не беше магия. Той губеше съзнание.
— Бягай оттук, Трис Мериголд! — чу той отново думите на магьосницата, които отлитаха някъде отдалеч, сякаш иззад стена. — Филипа Ейлхарт вече избяга, отлетя на птичите си криле. Ти беше нейна съучастница в този отвратителен заговор, би трябвало да те накажа. Но вече се проля достатъчно кръв, имаше достатъчно смърт и нещастия. Махай се оттук! Отиди в Аретуза, при съучастниците си! Телепортирай се! Порталът в Кулата на чайката вече не съществува. Той рухна, заедно с кулата. Можеш да се телепортираш без никакви опасения. Където поискаш. Ако щеш — и при твоя крал Фолтест, заради когото предаде Братството!
— Няма да изоставя Гералт… — простена Трис. — Той не бива да попада в ръцете на реданците… Тежко ранен е… Има вътрешни кръвоизливи… Но нямам повече сили! Нямам сили да отворя телепортал! Тисая! Помогни ми, моля те!