Време на презрение

Рицарят се приближи бавно, израствайки над нея като огромна черна кула. Крилете върху шлема му се люлееха и шумоляха.

— Повече няма да ми избягаш, Лъвче от Цинтра. — В процепа на шлема пламтяха безмилостни очи. — Не и този път. Този път вече няма къде да ми избягаш, безумна госпожице.

— Няма да ме докоснеш — повтори тя с глас, в който се таеше заплаха, и опря гръб в каменната стена.

— Трябва. Изпълнявам заповед.

Когато той протегна ръка към нея, страхът й изведнъж изчезна и отстъпи място на дива ярост. Напрегнатите, застинали в ужас мускули заработиха като пружини, всички научени в Каер Морхен движения се извършваха от само себе си, плавно и гладко. Цири скочи, рицарят се хвърли към нея, но той не беше подготвен за пируета, с който тя без усилие се измъкна извън обсега на ръцете му. Мечът описа дъга и го ухапа, безпогрешно попадайки между пластините на бронята му. Рицарят се олюля, падна на едното си коляно, изпод нараменника му потече струя светлочервена кръв. С яростен крясък Цири отново го заобиколи с пирует и отново го удари, този път право в камбаната на шлема, принуждавайки го да падне и на двете си колене. Гневът и яростта напълно я заслепиха, тя вече не виждаше нищо, освен омразните криле. Посипаха се черни пера, едното крило отлетя, второто падна върху окървавения нараменник. Рицарят, все още напразно опитвайки се да се изправи, пробва да спре острието, хващайки го с желязната си ръкавица, но вещерският меч разкъса ризницата и нарани ръката. След поредния удар шлемът падна. Цири отскочи, за да набере инерция за последния, смъртоносен удар.

И не го нанесе.

Черният шлем го нямаше, нямаше ги крилете на нощната птица, шумът от чийто размах я преследваше в нощните й кошмари. Черният рицар от Цинтра вече го нямаше. Пред нея в локва кръв стоеше на колене блед тъмнокос юноша с объркани сини очи и устни, изкривени от ужас. Черният рицар от Цинтра беше паднал под ударите на меча й, беше престанал да съществува, от зловещите криле бяха останали само отсечени пера. Ужасеният, свил се, окървавен младеж беше никой. Тя никога не го беше виждала и не го познаваше. Той й беше безразличен. Не се боеше от него и не го мразеше. И не искаше да го убива.

Хвърли меча върху плочките.

Обърна се, чувайки виковете на Scoia’tael, приближаващи се откъм Гарщанг. Съобрази, че след малко ще я обградят в двора. Разбра, че ще я настигнат на пътя. Трябваше да ги изпревари. Приближи се до врания кон, почукващ с подкови по плочките на двора и с вик го подкара в галоп, като скочи в седлото в движение.