Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Предполагам, че нямам избор — отвърна Нийл. — Виж, трябва да тръгвам. Налага се да се подготвя за срещата на управителния съвет утре сутринта. Но утре ще ти се обадя и ще пристигна тук в четвъртък следобед. Нали ще останеш до следващата неделя?

— Да — промърмори Маги и добави на себе си: „А може би дотогава ще съм отговорила на някои от въпросите си за Ърл Бейтмън и за тези звънчета и…“

Мислите й бяха прекъснати от внезапно появилата се в главата й картина на „Латъм Майнър Резидънс“.

— Нийл, снощи спомена, че с баща ти вчера сте ходили в „Латъм Майнър“. Разглеждал си двустайния апартамент за клиентите си, нали?

— Да, защо?

— Нюела едва не купи този апартамент. Не каза ли, че и някаква друга жена поискала да го вземе, но не могла, защото загубила парите си в лошо инвестиране?

— Точно така. И същият този човек е подлъгал друга таткова клиентка, която е в списъка на чакащите за „Латъм Майнър“ — Кора Гебарт. Това е още нещо, за което смятам да се погрижа тази седмица. Ще разследвам влечугото, накарало двете жени да направят тези инвестиции и ако успея да открия нещо, в което да обвиня Дъг Хенсън, ще го предам на SEC. Маги, какво има?

— Дъг Хенсън! — възкликна Маги.

— Да. Защо? Познаваш ли го?

— Всъщност не, но ми кажи каквото откриеш за него — отвърна тя, спомняйки си, че беше обещала на Хенсън да не говори с никого за предложението му. — Просто съм чувала името му.

— Е, не инвестирай чрез него — рече мрачно Нийл. — Окей, трябва да тръгвам. — Наведе се и я целуна по бузата. — Заключи вратата след мен.

Не чу стъпките му по стъпалата на верандата и чак изщракването на резето й извести, че къщата е в безопасност.

Проследи го с поглед как потегля. Предните прозорци гледаха на изток и късните следобедни сенки вече се прокрадваха през гъстите листа на дърветата.

Изведнъж къщата стана тиха и празна. Маги погледна кремавия си панталон и видя мръсните ивици, за които я беше попитал Нийл.

Ще се преоблека и ще се кача в ателието за малко, реши тя. Утре сутринта ще почистя пода на гардероба и ще преместя нещата си в стаята на Нюела. Имаше толкова много въпроси, които й се искаше да зададе на Нюела. Може би докато дооформяше чертите й с глината, щеше да успее да установи някаква връзка с нея. И може би ще ми се удаде да усетя чрез пръстите си онова, за което не успяхме да поговорим, помисли си тя.

Би й задала въпроси, които трябваше да намерят своите отговори, като например:

— Нюела, имаше ли някаква причина, поради която се страхуваше да отидеш да живееш в „Латъм Майнър“?

58

Понеделник, 1 октомври

В понеделник Малкълм Нортън отвори офиса си по обичайното време, в девет и половина. Мина през приемната, където срещу вратата бе разположено бюрото на Барбара Хофман. Сега обаче то бе разчистено от всички лични вещи на Барбара. Сложените в рамки снимки на трите й деца и семействата им, тясната ваза, в която според сезона слагаше цветя или няколко клончета с листа, подредената купчина с текуща работа — всички тези неща липсваха.