Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Ако се измориш и искаш да те сменя, само ми кажи.
Отпуснах се удобно и се замислих за Рейнджъра. Когато се запознахме, беше мускулест и нахакан тип от улицата. Говореше с маниера и ходеше с походката, типична за испанската част на гетото, облечен в анцуг и черно яке. А сега внезапно бе издокаран в кашмир, слушаше класическа музика и се изразяваше като възпитаник на Харвард.
— Случайно да имаш брат близнак? — попитах.
— Не — меко отговори той. — Съвсем самичък съм.
Глава 13
Събудих се, когато колата спря. Вече не валеше, но беше много тъмно. Погледнах дигиталния часовник на таблото. Почти три. Рейнджъра разглеждаше голямата къща в колониален стил на отсрещната страна на улицата.
— Това къщата на Луи Ди ли е? — попитах. Рейнджъра кимна.
Беше просторна сграда, издигната върху малък парцел. Къщите наоколо бяха подобни. Всичките бяха сравнително нови. Нямаше високи дървета, нито храсти. След двадесет години кварталът щеше да е чудесен. В момента обаче изглеждаше прекалено нов и гол. В дома на Луи Ди не светеше. До тротоара нямаше паркирани коли. В този квартал държаха колите си в гаражите или на частните алеи.
— Остани тук — нареди ми Рейнджъра. — Трябва да се поогледам наоколо.
Проследих с поглед как пресича улицата и изчезва в сенките. Открехнах прозореца и наострих уши, за да чуя нещо, но не успях. Рейнджъра е бил в специалните части в миналото и не беше загубил уменията си. Движи се като голяма смъртоносна котка. Аз, от друга страна, се движа като хипопотам. Предполагам, че точно заради това бях оставена в колата.
Рейнджъра се появи откъм задната част на къщата и се върна в мерцедеса. Седна зад волана и завъртя ключа.
— Здравата са се залостили вътре — съобщи ми той. — Алармата е включена, а завесите на прозорците са спуснати. Няма какво да се види. Ако знаех нещо повече за къщата и навиците на обитателите й, щях да вляза и да се огледам. Но нямам желание да го правя сега, тъй като не знам колко души има вътре.
Той подкара надолу по улицата.
— На петнадесет минути сме от административния център. Компютърът ми каза, че там има универсален магазин, няколко заведения за бързо хранене и мотел. Накарах Танк да ни резервира стаи. Ще можеш да поспиш няколко часа и да се освежиш. Идеята ми е да потропаме на вратата на госпожа Ди в девет часа и да се намъкнем в къщата.
— Идеята ми допада.
Танк ни беше запазил стаи в класически двуетажен мотел. Не бяха луксозни, но не бяха и гадни. И двете стаи бяха на втория етаж. Рейнджъра отвори вратата ми, светна стаята и огледа помещението набързо. Всичко изглеждаше наред. В тъмните ъгли не се криеха опасни лунатици.
— Ще мина да те взема в осем и половина — каза Рейнджъра. — Ще закусим, а после ще отидем да поздравим дамите.
— Ще бъда готова.
Той ме придърпа към себе си и ме целуна. Бавно и страстно. Ръцете му притискаха гърба ми. Сграбчих ризата му и се залепих за него. Усетих светкавичната реакция на тялото му.
Внезапно се видях издокарана в булчинската рокля.
— Мамка му! — изругах вбесено.
— Това не е обичайната реакция, когато целувам някоя жена — каза Рейнджъра.
— Добре, ето каква е истината. Наистина искам да спя с теб, но имам онази проклета булчинска рокля…
Устните на Рейнджъра се плъзнаха към ухото ми.
— Мога да те накарам да забравиш за роклята.
— Можеш. Но това ще създаде ужасни проблеми.
— Измъчва те морална дилема.
— Да.
Той ме целуна отново. Този път леко. Отстъпи назад и устата му се изкриви в нерадостна усмивка.
— Не искам да упражнявам натиск върху теб или моралната ти дилема, но се надявам да успееш да заловиш Дечуч сама, защото ако ти помогна, ще си прибера наградата.
След тези думи Рейнджъра си тръгна. Затвори вратата след себе си и го чух да влиза в собствената си стая малко по-надолу по коридора.
Мамка му!
Проснах се на леглото напълно облечена. Лампите светеха, а очите ми бяха широко отворени. Когато сърцето ми спря да бумти ожесточено и зърната на гърдите ми се отпуснаха, станах и си напръсках лицето с вода. Навих часовника за осем. Ура, четири часа сън! Загасих лампата и се мушнах в леглото. Не можах да заспя. Прекалено много дрехи. Станах, съблякох се и останах по гащи. Легнах си, но пак не можах да заспя. Този път нямах достатъчно дрехи на себе си. Облякох си ризата, пъхнах се под завивката и незабавно се унесох.
В осем и половина, когато Рейнджъра почука на вратата ми, бях напълно готова. Бях си взела душ и бях направила всичко възможно да си оправя косата при липсата на гел. Нося адски много боклуци в чантата си, но кой би се сетил, че може да се нуждая от гел.