Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Аз съм Бохуслав — кимна той. — А вие сте мистър и мисис Джоунс?
— Точно така.
— Заповядайте, седнете. Нещо за хапване? По едно питие?
— Не, благодаря — отказа Реми.
— Искате да влезете в Хотин, така ли?
— Не сме казвали подобно нещо — поправи го Сам. — Писатели сме и работим върху книга за Кримската война.
— Да, асистентката ви ми каза. Бива си я.
— Така е — усмихна се Реми.
— Тази книга, която пишете — тя за обсадата на Севастопол ли е или за войната?
— И за двете.
— Ще ви трябват специални детайли. Готови ли сте да платите?
— Зависи от детайлите — отвърна Сам, — и колко са специални.
— Първо ми кажете: знаете ли кой живее там сега?
Реми сви рамене.
— Не, защо?
— През деветдесетте години лош човек купи Хотин. Престъпник. Казва се Бондарук. Сега той живее там. Има сериозна охрана.
— Благодаря за информацията, но не възнамеряваме да нахлуваме вътре — излъга Сам. — Разкажете ни за себе си. Откъде знаете толкова много за това място? Не е само от плановете, надявам се.
Бохуслав се ухили, разкривайки три сребърни зъба.
— Не, не само. След войната, когато изгонихме немците, аз бях разпределен тук. Бях готвач на генерала. После, през 1953 г., се преместих в Киев и започнах работа в университета. Първо бях портиер, после станах асистент в катедрата по история. През 1969 година правителството реши да превърне Хотин в музей и помолиха университета да оглави проекта. Заедно с други колеги отидохме да го огледаме. Прекарахме един месец там — чертахме карти, снимахме, проучвахме. Пазя всичките си оригинални бележки, скици и снимки.
— Заедно с плановете?
— Да.
— Проблемът е, че това е било преди четирийсет години — отбеляза Реми. — Кой знае колко се е променило оттогава, а и какво е направил новият собственик.
Бохуслав вдигна триумфиращо пръст.
— Ха! Грешите! Миналата година този човек, Бондарук, ме нае да отида в Хотин и да го консултирам за реставрацията на имението. Искаше да му помогна имота да върне вида си от периода на запорожките казаци. Прекарах две седмици там. С изключение на декорацията нищо не се е променило. Разглеждах, където си поискам, почти без охрана.
Сам и Реми се спогледаха. Когато Селма им каза за Бохуслав, първата им реакция бе да помислят, че Бондарук им е заложил капан, но след като размислиха, решиха, че е малко вероятно: най-вече по силата на „Закона за обратнопропорционалната връзка между силата и допускането за неуязвимост“, както и заради подозрението, което ги гризеше, откак започна това приключение: дали пък Бондарук, като не успяваше сам да разреши загадката, не ги оставя да напреднат, за да го отведат до това, което нарекоха „Златото на Наполеон“? Възможно е, но това не променяше факта, че все още имаха две възможности: да продължат или да се откажат.
Колкото и невероятен да беше сценарият с капана, те бяха любопитни за мотивите на Бохуслав. Сумата, която той искаше — петдесет хиляди украински гривни или десет хиляди американски долара, изглеждаше нищожна на фона на това, което щеше да му причини Бондарук, в случай че разкрие измяната. Сам и Реми долавяха някакво отчаяние, но от какво?
— Защо го правите? — попита Сам.
— Заради парите. Искам да замина за Триест…
— Чухме. Но защо искате да разсърдите Бондарук? Сам казахте, че е лош човек…
— Така е.
— Тогава защо рискувате?
Бохуслав се поколеба, смръщи се и устата му се разкриви.
— Чували сте за Припят, нали? — въздъхна той.
— Градът близо до Чернобил.
— Да. Жена ми, Олена, беше там, когато атомната електроцентрала експлодира. Семейството й беше едно от последните, които се измъкна оттам. Сега има рак на яйчниците.
— Съжаляваме!
Бохуслав сви рамене.
— Тя винаги е искала да види Италия, иска да живее там. Обещах й, че някой ден ще го направим. Искам да изпълня обещанието си, преди да умре. Повече ме е страх да не наруша думата, която дадох на Олена, отколкото от Бондарук.
— А какво ще ви попречи след това да отидете при Бондарук и да ни предадете за повече пари?
— Нищо. Освен това, че не съм глупак. Какво, да ида и да му кажа: „Щях да ви предам, но ако ми платите повече, няма да го направя“? Бондарук не се пазари. Последният, който се опита — един алчен полицай, изчезна заедно с цялото си семейство. Не, приятелю, предпочитам да сключа сделка с вас. Може да е за по-малко пари, но поне ще поживея, за да им се порадвам.