Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
25.
Скъпа моя Лия,
Не знам откъде да започна. Началото на тази история датира отпреди много векове, но мисля да започна със своето начало, както направи майка ми навремето.
Всичко при мен започна с медальона, който открих в писалището на мама дълго след нейната смърт. Той ме е призовавал много преди да подозирам за неговото съществуване. Сигурно ти звучи странно, но докато четеш писмото ми, вероятно вече ще си разбрала каква съблазън представлява той и как се настанява в мислите ти, в сънищата ти, как влияе на всеки твой дъх.
Отначало го носех само в някои случаи, както и останалите аксесоари в гардероба си. Едва след като открих забранения символ върху китката на ръката си, всичко започна да се променя. Започнах да чувствам как силата на медальона изпълва цялото ми същество.
Той ми говореше, дъще, призоваваше ме. Шепнеше името ми дори когато бе скрит под дюшека на леглото ми, дори когато бях на училище или гостувах у приятелки.
Разбира се, че го носех. Сега се срамувам да го призная, но все по-често го слагах върху белега си. Душите ме призоваваха в съня ми, викаха ме в Отвъдните светове. В началото се съпротивлявах, ала това не продължи много дълго. Още не знаех историята на пророчеството, нито цената на продължителната си съпротива. Знаех само, че се чувствам по-свободна, по-жива, бях себе си, когато пътувах из Равнината.
Когато пораснах и осъзнах дарбите си — да пътувам, когато си поискам, докато телесната ми обвивка спи, да разговарям с мъртвите, да правя най-различни заклинания, — продължих живота си напред. Срещнах баща ти и си казах, че ако някога е съществувал мъж, който да ме обича въпреки веригите на пророчеството, то това е Томас Милторп. Ала не му казах нищо. Как бих могла? Той ме гледаше с обожание, а с течение на времето тайната изпълваше все по-голямо пространство помежду ни и накрая онова, което щях да споделя с него, вече нямаше да е истината, както възнамерявах, а една лъжа, която дълго време съм таила от него.
Точно преди двете със сестра ти да се родите, сирените, с които Душите ме призоваваха, станаха по-настоятелни. Докато ти и сестра ти растяхте в тъмнината на моята утроба, Душите пуснаха пред мен собствената ми тъмна пелена.
Те ме примамваха да заспивам посред бял ден. В съня ми ме измъчваха с видения… с ужасни видения. Видения, които ме караха да се замисля дали да не извърша ужасни за мен неща, макар да знаех, че така ще убия и теб, и сестра ти.
Медальонът намираше своя път до ръката ми дори след като го заключих в бюрото си. Дори след като го зарових в земята близо до конюшните. Събуждах се с медальона на китката си, без да съм го слагала предишната нощ. Бях сигурна, че губя контрол върху здравия си разум.
Като се върна назад в онези времена, сега се чудя как съм успяла да оцелея, макар да съм сигурна, че това до голяма степен се дължи на вниманието, с което ме обгръщаше баща ти, пък и Върджиния. Те не ме изпускаха от взора си.
Щом двете със сестра ти се родихте, нежните ви главички, розовите ви бузки, тъмнозелените ви очички… те ми помогнаха да повярвам, че може би съществуват неща, за които си заслужава да се бориш, за да държиш злото надалеч. Мислех си, че може би ще успея да бъда ваша грижовна майка.
И за известно време всичко вървеше по план. Продължавах да усещам натиска на Душите. Продължавах да пътувам в сънищата си, но не тъй често. Не се случваше нищо лошо. Двете със сестра ти растяхте, започнахте да пълзите, после проходихте и проговорихте. Семейството ми не бе застрашено от нищо и ако съм донасяла нещо или някого от моите нощни пътешествия, никой не го забелязваше.
Сега вече знам, разбира се, че това е било сън, сън са били годините, в които медальонът, пророчеството и всички ние живеехме в съгласие, заедно. После разбрах за Хенри. Открих, че ще имам друго дете, въпреки че лекарят ме бе предупредил да не раждам повече. И все пак какво друго ми оставаше, освен да се гордея, че най-после мога да зарадвам баща ви със син?
А аз наистина бях горда, ала за кратко. Докато Хенри растеше в най-тъмната част от мен, погълна ме друга тъмнина и то толкова непрогледна, че наистина се изплаших. Исках да избягам, дъще. Исках да се скитам из Отвъдните светове всеки ден и всеки час. Исках да доведа оттам Армията, да докарам колкото е възможно повече Души, макар да знаех, че няма да е за добро. Техният вой се превърна в песен за мен, която исках да слушам без прекъсване.