Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън имаше чувството, че е пропуснала важна подробност.
— Кой е Креон? — попита тя Касандра, веднага щом успя да се надигне и да седне.
— Наш братовчед — отговори Касандра неохотно.
— Той нападна Хектор в Кадис — каза Ариадна: лицето й потръпна за миг. Тя хвърли поглед към Лукас, който тъкмо се канеше да я прекъсне, и продължи да говори. — Добре де, нападнали са се взаимно. Креон е краен фанатик и все търси да се спречка с някого от умерените, не само с нас. Но всъщност истинската му цел е Хектор. Дори ти не можеш да отречеш това, Люк.
— Онзи тип, а? — попита Хелън, като скръсти ръце върху корема си, докато се опитваше да се пошегува. Никой не се засмя. Усещаше дясната си ръка схваната, затова я сгъна. Парченце плат падна от стиснатия й юмрук.
— Какво е това? — попита Касандра.
— Хм. На Креон е. Настигнах го и когато се опитах да го сграбча, малко му скъсах ризата — отвърна Хелън извинително.
— Ти си го преследвала, настигнала си го и си се доближила до него достатъчно да му разкъсаш ризата и да я смъкнеш? — възкликна Ариадна невярващо. Очевидно Креон беше бърз, дори по техните стандарти.
— Видя ме как се опитвам да летя — започна Хелън, усещайки, че беше направила нещо много нередно. — Не знаех кой е, просто знаех, че ме беше видял да подскачам във въздуха на височина горе-долу колкото пет етажа, и трябваше да стигна до него, преди да се измъкне.
— Страхотно — каза Касандра горчиво. — Дошъл е тук да види какво става със семейството ни и може би да се сбие с Хектор, но сега, когато ти се разкри, всичко се променя.
— Беше се насочил право към училището — каза Хелън отбранително.
— И какво щеше да направи? — изкрещя Касандра в отговор, внезапно вбесена. — Да нападне някой жалък нормален човек. Мисли с главата си, Хелън! По някаква причина двете жени, които те нападнаха, не са казали на останалите Сто братовчеди, че съществуваш, вероятно защото искат славата за това, че са те убили, само за себе си, за да могат да получат Триумф. Креон може би мисли по същия начин, но ако не е така, ще каже на Тантал. Това означава, че половината от Семейството ще бъде тук след няколко дни — а ти дори още не можеш да държиш меч!
— Кротко, Каси! — каза Лукас разгорещено. — Ние сме отгледани с тази мисия, а Хелън е имала колко — цяла седмица, за да се приспособи? — Той погледна Касандра в огледалото за обратно виждане, и дори отразени, очите му изглеждаха напрегнати. Касандра рязко вдигна ръце в жест на капитулация.
— Права си, Касандра. Не мислех с главата си — каза Хелън, като разтриваше корема си. — Вероятно можем да поговорим с него.
Ариадна издаде задавен звук.
— Какво? Защо всички толкова се страхувате от него? — попита Хелън.
— Той е Повелител на сенките — изрече Ариадна злокобно от предната седалка. — Може да спира светлината. Неестествено е.
Хелън си помисли за тъмнината, която се обвиваше около Креон, и разбра какво имаше предвид Ариадна. Слънцето ме грееше върху Креон, и на Хелън инстинктивно й се беше сторило, че в това има нещо нередно.
— Повелители на сенките се срещат рядко — опита се да обясни Лукас малко по-спокойно, но Хелън още чуваше страха в гласа му. — В историята на нашата Династия не е имало много такива, но всеки един от тях, за когото знаем, се е оказвал, ами… зъл.
Минаха няколко напрегнати минути, в които Касандра бе покрила очите си с ръце, в поза на дълбока концентрация. Най-накрая тя вдигна поглед към Хелън и с решителна усмивка разпръсна все още витаещото отрицателно настроение.
— Е, засега си в безопасност. Не виждам непосредствени заплахи — каза тя успокоително, като гледаше как Хелън обгръща с ръце все още чувствителния си корем. — Някаква представа кой те е видял да преследваш Креон?
— Гретхен. Не се тревожи, никой няма да се заинтересува. Тя вечно дрънка разни глупости за мен — каза убедено Хелън. — Я чакай малко. Откъде знаеш, че някой ме е видял?
— Тези спазми, които получаваш, не знаеш ли? Те са проклятието. Майка ти те е проклела да чувстваш почти непоносима болка, ако използваш силите си на Потомка пред простосмъртните — каза Касандра, като сви рамене.
— Това ли е? Подлудява ме цяла седмица! — обади се Лукас от предната седалка, докато завиваше надолу по дългата автомобилна алея на семейство Делос.
— Разбира се, че не би ги разпознал. Ти си момче — каза Ариел. — Спазмите на проклятието са наистина садистични. Дори не съм чела някой да го е правил от векове насам.