Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тълпата шумолеше в конвулсивни движения и висок шепот. Хората се споглеждаха, изправяха се несигурно и сядаха обратно, неспокойно очаквайки всичко друго, но не и тази пауза. В шепота се долавяше потисната истерия. Сякаш чакаха да им кажат какво да мислят. Доктор Стедлър видя една жена, която ескортираха надолу по стълбите от задния ред, с наведена глава и кърпичка, притисната към устата: беше й прилошало.
Той се обърна и видя, че доктор Ферис все още го наблюдава. Доктор Стедлър се облегна леко назад, със строго и презрително изражение, изражението на най-великия учен в страната, и попита:
— Кой изобрети това ужасяващо нещо?
— Вие.
Доктор Стедлър го погледна, без да мърда.
— Това е просто практическо приложение — любезно каза доктор Ферис, — основано на теоретичните ви открития. Резултат от неоценимите ви изследвания за природата на космическите лъчи и предаването на енергия в пространството.
— Кой работи по проекта?
— Неколцина треторазредни учени, както бихте ги нарекли. Всъщност имахме съвсем малко трудности. Никой от тях нямаше да направи и първата стъпка към идеята за вашата формула за прехвърляне на енергия, но с нея — останалото беше лесно.
— Каква е практическата цел на това изобретение? Какви са „епохалните“ му възможности?
— Нима не виждате? Това е неоценим инструмент за обществената безопасност. Никакъв враг не може да нападне собственика на такова оръжие. То ще освободи страната от страх от агресия и ще й позволи да планира бъдещето си в пълна безопасност — гласът му беше странно безгрижен, някак импровизиран, сякаш нито очакваше, нито се опитваше да направи така, че да му повярват. — Ще облекчи социалните търкания, ще спомогне за мира, стабилността, и както споменахме, за хармонията. Ще отстрани всяка опасност от война.
— Каква война? Каква агресия? При условие, че целият свят умира, а всичките народни републики едва оцеляват благодарение на милостинята от тази страна — къде виждате опасност от война? Нима очаквате ония парцаливи диваци да ви нападнат?
Доктор Ферис го погледна право в очите:
— Вътрешните врагове могат да бъдат също такава голяма опасност за хората, каквато и външните — отговори той. — Може би и по-голяма — този път гласът му звучеше така, сякаш очакваше и беше сигурен, че го разбират. — Социалните системи са толкова нестабилни. Но помислете си каква стабилност може да се постигне с няколко научни инсталации, разположени в стратегически ключови точки. Това ще гарантира вечен мир, не мисии е ли?
Доктор Стедлър не мръдна, не отговори — секундите отминаваха, но лицето му не променяше израза си. Започна да изглежда като парализирано. Очите му бяха вторачени като на човек, който внезапно вижда нещо, което е знаел от самото начало, нещо, което се е опитвал години наред да не вижда. Човек, който е въвлечен в битката между видяното и волята да отрича неговото съществуване.
— Не знам за какво говорите! — сопна се накрая той. Доктор Ферис се усмихна.
— Нито един частен бизнесмен или алчен индустриалец не би финансирал Проекта X — меко каза той с тона на безгрижен, неформален разговор. — Няма да може да си го позволи. Това е огромна инвестиция, без перспектива за материална печалба. Каква печалба може да се очаква от него? Вече няма печалби, които да могат да се извлекат от онази ферма — той посочи към тъмната линия в далечината.
— Но, както сте забелязали, Проектът X трябва да бъде начинание, което не цели печалба. За разлика от бизнес фирмите, Държавният научен институт нямаше проблем да получи финансиране за проекта. Не сте чували институтът да има финансови трудности през последните две години, нали? А беше такъв проблем да ги накараме да гласуват фондовете, необходими за развитието на науката. Винаги искаха някакви джунджурии в замяна на парите си, както често казвахте. Е, ето една джунджурия, която хората на власт могат напълно да оценят. Накараха другите да гласуват за нея. Не беше трудно. Всъщност голяма част от другите спокойно гласуваха за секретен проект, бяха сигурни, че е важно — след като тях не ги смятаха за достатъчно важни, за да ги допуснат до него. Имаше, разбира се, няколко скептици, няколко съмняващи се. Но се предадоха, когато им беше напомнено, че Държавният научен институт се оглавява от доктор Робърт Стедлър, в чиято преценка и почтеност не могат да се съмняват.