Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Доктор Стедлър гледаше ноктите на ръцете си. Внезапният писък на микрофона мигновено накара тълпата да наостри уши — за миг хората си възвърнаха контрола и загърбиха паниката. Един говорител, с глас като картечница, която ги обстрелваше с усмивки, започна да лае весело, че сега ще чуят радиопредаването, което ще разнесе новината за великото откритие из цялата страна. След това той погледна часовника си, сценария и даващата му сигнали ръка на Уесли Мауч и започна да крещи в блестящата змийска глава на микрофона и в стаите, кабинетите и офисите на страната:
— Дами и господа! Проектът X!
Доктор Ферис се наведе към доктор Стедлър — през стакатото от копитата, които сякаш препускаха в гласа на говорителя, през континента, носещи описанието на новото изобретение — и каза нехайно:
— Жизненоважно е да няма критика към проекта в страната в това нестабилно време — и добави донякъде случайно, донякъде шеговито: — да няма никаква критика към каквото и да е.
— … а политическите, културните, интелектуалните и моралните водачи на страната — крещеше говорителят в микрофона, — които станаха свидетели на това велико събитие, като ваши представители и във ваше име, сега ще споделят с вас личното си мнение си за него!
Господин Томпсън пръв се качи по дървените стълби на естрадата с микрофона. Произнесе кратка реч, с която обяви настъпването на нова ера и заяви с войнствен тон, предизвикващ някакви неопределени врагове, че науката принадлежи на народа и всеки човек в света има право да сподели предимствата, създадени от технологичния прогрес.
Следващият беше Уесли Мауч. Той говори за социалното планиране и единодушна подкрепа на плановиците. Говори за дисциплина, единство, строгост и патриотичния дълг да се понасят временните трудности.
— Мобилизирахме най-добрите умове на страната да работят за вашето благоденствие. Това велико изобретение е резултат от гения на човек, чието отдаване на каузата на хуманността не подлежи на съмнение, човек, признат от всички ни като най-великия ум на века — доктор Робърт Стедлър!
— Какво? — хлъцна доктор Стедлър, извръщайки се към Ферис. Доктор Ферис го погледна с кротко търпение. — Той не е искал разрешение да казва такова нещо! — рязко шепнеше Стедлър. Ферис разпери ръце в жест на безпомощен упрек:
— Виждате колко е неуместно да си позволявате да ви смущават политически въпроси, които винаги сте смятали за недостойни за вашето внимание. Работата на господин Мауч не е да иска разрешение.
Фигурата, която сега се беше прегърбила на фона на стоварилото се върху естрадата небе, суетеше се около микрофона и говореше с отегчен, презрителен тон, който подхождаше на скучноват доклад, беше доктор Саймън Причът. Заявяваше, че новото изобретение е инструмент на социалното благоденствие, който гарантира всеобщ просперитет, и че всеки, който се съмнява в този очевиден факт, е враг на обществото и ще бъде третиран като такъв.
— Това откритие на доктор Робърт Стедлър, бележитият свободолюбец…
Доктор Ферис отвори куфарчето си, извади няколко прилежно напечатани страници и се обърна към доктор Стедлър:
— Вие ще сте кулминацията на предаването. Ще говорите последен, в края на часа — протегна му листата. — Това е вашата реч.
Очите му казваха останалото: казваха, че подборът му на думи не е бил случаен. Доктор Стедлър пое страниците, но ги задържа между двата си пръста, както човек държи стара хартия, която се кани да изхвърли.
— Не съм ви молил да се самоназначавате като автор на моите речи — каза той. Сарказмът в гласа му изрази пред Ферис гледната му точка: не беше време за сарказъм.
— Не можех да позволя вашето безценно време да бъде заето с писане на речи за радиото — каза доктор Ферис. — Бях сигурен, че ще го оцените — каза го с фалшива любезност, чийто фалш трябваше да бъде разпознат, сякаш хвърляше на просяк милостиня, която да спаси малкото му останало достойнство. Отговорът на доктор Стедлър го притесни: всъщност той нито отговори, нито погледна ръкописа.
— Липсата на вяра — крещеше един набит оратор на естрадата, сякаш участвайки в улична разпра, — липсата на вяра е единственото нещо, от което трябва да се боим! Ако имаме вяра в плановете на нашите водачи, то плановете ще работят и ние ще имаме целия просперитет и изобилие на света. Само тия, дето се съмняват и подкопават морала ни, те са виновни за недостига и за мизерията. Ама ние няма да им позволим да го правят още дълго, ние сме тук, за да защитим хората, и ако някой от тия съмняващи се хитреци дойде насам, вярвайте ми, ще се погрижим за него!