Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тълпата започна да ръкопляска. Господин Томпсън седеше неподвижно, със стеснително и намръщено лице. Доктор Стедлър беше сигурен, че този незначителен шарлатанин има толкова общо с проекта, колкото и разпоредителите, че няма нито ума, нито инициативата, нито дори достатъчно злоба, за да произведе и дупка в земята, че и той е пионка на тихата машина, която няма център, няма водач, няма посока, машина, която не е подкарана от доктор Ферис или Уесли Мауч, или от някое от овчедушните създания по трибуните, нито пък от някое от създанията зад кулисите — безличната, немислеща, безтелесна машина, която никой не управляваше, но всички бяха нейни пионки, всеки до степента на собственото си зло. Доктор Стедлър сграбчи ръба на пейката: почувства желание да скочи на крака и да побегне.
— Колкото до функцията и целта на звуковия лъч, няма да казвам нищо, ще го оставя да говори сам за себе си. Сега ще го видите в действие. Когато доктор Блоджет дръпне лостовете на „Ксилофона“, предлагам да гледате мишената, която е онази ферма на две мили оттук. Няма какво друго да видите. Самият лъч е невидим. Всички прогресивни мислители отдавна са се съгласили, че няма обекти, има само действия, няма ценности, а има последствия. Сега, дами и господа, ще видите действието и последствията от Хармонизатора на Томпсън.
Доктор Ферис се поклони, отдалечи се бавно от микрофона и дойде да заеме мястото си до доктор Стедлър. Един млад, пълничък човек застана до таблото и вдигна очаквателно очи към господин Томпсън. Той зяпна неразбиращо за миг, сякаш нещо се беше изплъзнало от ума му, докато Уесли Мауч не се наведе и не прошепна някаква дума в ухото му.
— Контакт! — високо каза господин Томпсън.
Доктор Стедлър не можа да понесе гледката от грациозното, вълнообразно и женствено движение на ръката на доктор Блоджет, когато онзи дръпна първия лост на таблото, после следващия. Вдигна бинокъла си и погледна фермата. В мига, в който нагласяше лещите, една коза опъваше веригата си, протягайки се кротко за един сух магарешки бодил. В следващия миг козата се преобърна във въздуха, ритайки, после падна върху сивата купчина от останалите седем гърчещи се кози. Преди още доктор Стедлър да успее да повярва, купчината застина неподвижна, с изключение на един крак, който стърчеше от масата, вдървен като прът, и трепереше, сякаш под напора на силен вятър. Фермата се разкъса на парчета и рухна, последвана от гейзера тухли от комина. Тракторът се сплеска като палачинка. Водната кула се пропука и парчетата й се удариха в земята, докато колелото все още описваше дълга крива във въздуха, сякаш по собствена воля. Стоманените греди и подпорите на новата конструкция рухнаха като духнати кибритени клечки. Беше толкова бързо, толкова лесно, толкова просто, че доктор Стедлър не изпита страх, не изпита нищо, това не беше реалността, а детски кошмар, където материалните обекти могат да бъдат изтривани по силата на едно-единствено зло желание. Махна бинокъла от очите си. Гледаше празната прерия. Нямаше ферма — в далечината вече нямаше нищо, освен тъмна линия, която изглеждаше като сянка на облак.
Един-единствен, висок и тънък писък се чу от трибуната зад него — една жена припадна. Чудеше се защо е изпищяла толкова късно след случката, но осъзна, че времето, изминало от допира до първия лост, беше по-малко от минута. Отново вдигна бинокъла, сякаш с внезапно пробудила се надежда, че сянката от облака е всичко, което ще види. Но материалните обекти бяха още там — бяха просто купчина отпадъци. Придвижи бинокъла си по останките — след миг осъзна, че търси козлето. Не можа да го намери, там нямаше нищо — само купчина сива козина.
Когато свали бинокъла и се обърна, видя, че доктор Ферис го гледа. Беше сигурен, че по време на цялото изпитание е наблюдавал не мишената, а него, за да види дали той, Робърт Стедлър, може да се противопостави на лъча.
— Това е всичко — каза по микрофона дебелият доктор Блоджет с подкупващия тон на началник на отдел в универсален магазин. — В сградите не е останал нито един пирон или нит, а в телата на животните — нито един здрав кръвоносен съд.