Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Гледай, кралице, и вие, раджи, това е моят син — възвестил той гръмогласно. — Аз търгувах с вашите бащи, а когато умра, той ще търгува с вас и вашите синове.
Благодарение на тази проста формалност Щайн наследил привилегированото положение на шотландеца, целия му запас от стоки и дома-крепост на брега на единствената плавателна река в страната. Наскоро старата кралица с много свободния език умряла и страната почнала да се вълнува, тъй като се появили многобройни претенденти за престола. Щайн се присъединил към по-младия син — същия този, когото той трийсет години по-късно наричаше „моя беден Мохамед Бонзо“. Бонзо и той извършили безброй подвизи; и двамата били търсачи на приключения; цял месец само с шепа привърженици те издържали обсада в дома на шотландеца против многобройна армия. Изглежда, туземците и досега говорят за тази война.
Същевременно всеки път, когато му се явявал такъв случай, Щайн не пропускал да улови някоя пеперуда или бръмбар. След осем години война, преговори, нездрави примирия, внезапни въстания, помирения, предателства и прочие, когато изглеждало, че мирът най-сетне се е установил, неговият „беден Мохамед Бонзо“ бил убит пред вратата на собствената си кралска резиденция, както слизал от коня си в прекрасно настроение след един успешен лов на елени. Това събитие направило положението на Щайн крайно несигурно. Може би той все пак щял да остане в тази страна, но след известно време починала и сестрата на Мохамед — „моята скъпа жена принцеса“, както тържествено я наричаше той. От нея Щайн имал дъщеря — майката и детето умрели с три дни разлика от някаква заразна треска.
Щайн напуснал страната, където не можел повече да остане след такава тежка загуба. Така завършил първият, авантюристичният период от неговото съществуване. По-нататъшният му живот бил толкова различен от предишния, че ако не била искрената скръб, която никога не го напускала, този странен период по-скоро щял да прилича на сън.
Той имал малко пари; почнал всичко отново и с течение на времето натрупал значително състояние. Отпърво много пътешествувал из островите, но ето че старостта дошла неусетно и напоследък Щайн рядко напускаше просторния си дом, който се намираше на три мили от града. До къщата имаше голяма градина, заобиколена от конюшни, кантори и бамбукови къщурки за слугите и подчинените, каквито се намираха в изобилие. Всяка сутрин Щайн отиваше с кабриолета до кантората си в града, където негови служители бяха бели и китайци. Притежаваше малка флотилия от шхуни и туземни плавателни съдове; той водеше търговия в широки мащаби с всичко, което произвеждаха островите. Щайн не беше мизантроп, но живееше уединено, сред своите книги и колекции — класифицираше и подреждаше екземпляри, водеше кореспонденция с европейски ентомолози, съставяше описателен каталог на богатствата си.
Такава бе историята на човека, при когото аз, без да храня някаква определена надежда, отидох да се посъветвам за случая на Джим. Струваше ми се, че ще бъде облекчение дори само да чуя онова, което той можеше да ми каже. Бях много обезпокоен, но се отнесох с уважение към напрегнатата, почти страстна съсредоточеност, с която Щайн гледаше пеперудата: вероятно в бронзовото сияние на тези леки крила, в белите линии, във великолепните петна той виждаше нещо друго — образа на нещо тленно и презиращо разрушението, както тези нежни и безжизнени тъкани, великолепни и недокоснати от смъртта.
— Чудесна — повтори той, вдигайки към мене очи. — Погледнете! Красота… но това е нищо… обърнете внимание на точността, на хармонията. Тази пеперуда е толкова нежно създание! И в същото време толкова силна! И съвършена! Такава е Природата — равновесие на колосални сили. Всяка звезда е също тъй съвършена… всяко стръкче тревица… и могъщият Космос в своето безупречно равновесие създава — ей тази пеперуда. Това е чудо, шедьовър на Природата — този велик художник.
— Никога не съм чувал такива думи от един ентомолог — весело забелязах аз. — Шедьовър! А какво ще кажете за човека?
— Човекът е удивително създание, но той съвсем не е шедьовър — отговори Щайн, загледан в стъклената кутия. — Може би художникът му е бил малко побъркан. А? Как мислите? Понякога ми се струва, че човекът се е явил там, където не е нужен, където няма за него място; иначе защо иска да има цялата земя? Защо да се лута тук и там, да вдига голям шум за себе си, да говори за звездите, да безпокои тревичките?…