Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Всички в стаята като че ли знаеха — каза той, още задъхан от двубоя.

Принципно казано, той може би съжаляваше за случилото се, но заяви, че в дадения случай „нямало избор“. А го бе ужасил фактът, че всекиму е известна неговата тайна, сякаш той се бе скитал по света, мъкнейки я през цялото време на гърба си като тежко бреме. Разбира се, след това Джим не можеше да остане повече в Банкок. Всички единодушно го осъждаха за зверското насилие, което не подхождало толкова на човек в неговото деликатно положение, едни твърдяха, че е бил мъртвопиян, други му приписваха липса на такт. Дори Шомберг беше силно ядосан.

— Той е много приятен млад човек — казваше ми аргументирано стопанинът на хотела, — но и лейтенантът си го бива. Той, знаете ли, всяка вечер се храни при мен на пансион. И билярдната щека е счупена. Не мога да се примиря с това. Тази сутрин още щом станах, отидох при лейтенанта да се извиня и, струва ми се, успях. Но помислете само, капитане, ако изведнъж всеки почне да ми поднася такива неща! Човекът би могъл да се удави! И не мога да изтичам до съседния магазин да купя нова щека. Изписвам ги чак от Европа. Не, не! Такъв характер пет пари не струва!…

Шомберг беше много нервиран.

Това бе най-неприятният инцидент по време на… неговото изгнание. Никой не можеше да съжалява за случилото се повече от мене, тъй като, макар някои да казваха за Джим: „О, да, познавам го. Той доста се подвизава тук“, дотогава момъкът успяваше да избягва неприятните инциденти. Обаче това последно произшествие сериозно ме разтревожи, защото, ако прекалената чувствителност почне да го въвлича във все нови и нови пиянски сбивания, той ще изгуби репутацията си на кротък, макар и влошаващ непрекъснато състоянието си безумец и ще почне да се слави като най-обикновен скитник. Въпреки всичкото ми доверие в него аз неволно мислех, че в такива случаи от думата до действието има само една крачка. Предполагам, ще разберете, че по онова време още не бях успял да вдигна ръце от него. Откарах го от Банкок на моя кораб и преходът беше изнурителен и за двама ни. Тъжно беше да се гледа как Джим се е затворил в себе си. Морякът, дори когато е обикновен пътник, проявява интерес към кораба, критично и с удоволствие се вглежда в окръжаващата го обстановка, също както художникът гледа картината на свой колега. В пряк и преносен смисъл на думата морякът е винаги „на палубата“, но моят Джим почти през цялото време се криеше долу, сякаш пътуваше на кораба тайно. Той ми действуваше така, че избягвах да говоря на професионални теми, които възникват най-естествено между двама моряци по време на плаване. По цели дни не разменяхме нито дума; в негово присъствие аз твърде неохотно давах нареждания на помощниците си. Често, останали насаме с него на палубата или в столовата, ние от неловкост просто не знаехме къде да гледаме.