Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Той е романтик… романтик — повтори Щайн. — И това е много лошо… И много хубаво.

— Но той наистина ли е романтик? — усъмних се аз.

— Gewiss80 — каза естественикът и без да ме гледа, се спря с издигнатия в ръката му канделабър. — Несъмнено! Какво го кара толкова мъчително да познава себе си? Какво прави неговото съществуване реално за вас и за мене?

В този момент беше трудно да се повярва в съществуването на Джим, започнало в дома на един селски свещеник, замъглено от тълпи хора подобно на облаци прах, заглушено от силните изисквания на живота и смъртта в материалния свят, но неговата нетленна реалност аз възприех с непреодолима сила! Видях я ясно, сякаш като се движехме през високите, мълчаливи стаи, сред плъзгащите се отблясъци светлина, озаряваща внезапно две фигури, които се промъкват с трепкащите езичета на пламъка в бездънни и прозрачни дълбочини, ние се бяхме приближили до недостижимата Истина; а Истината като самата Красота плува неуловима, неясна, полупотопена в мълчаливите неподвижни води на загадката.

— Може да е и така — съгласих се аз с лек смях и неочаквано силното ехо тутакси ме принуди да понижа гласа си, — поне за вас съм напълно сигурен, че сте романтик.

Като наведе глава, държейки високо свещника, Щайн отново тръгна напред.

— Е… аз също съществувам — отвърна ученият. Той вървеше пред мен. Следях движенията му, но в него виждах не шефа на фирмата, не желания гост на вечерните приеми, не кореспондента на научните дружества, не стопанина, който приема пристигнали естественици — виждах само реалната му съдба и по нейния път той се бе научил да върви с твърди крачки; животът му бе започнал в скромна обстановка, той бе познал великодушието, ентусиазма, дружбата, любовта — всички възторжени пориви на романтизма. До вратата на моята стая Щайн се обърна към мен.