Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Ето с каква работа ме заварвате да се занимавам — каза Щайн.

Ръката му надвисна над кутията, където в своето самотно великолепие една пеперуда бе разперила тъмнобронзовите си крила, дълги повече от седем инча; крилата бяха прорязани с великолепни бели жилки и по края си имаха разкошен бордюр от жълти точици.

— Един-единствен такъв екземпляр има във вашия Лондон и никъде другаде. Тази колекция завещавам на малкия си роден град. Частица от самия мен. Най-добрата.

Щайн се наклони напред и напрегнато започна да се вглежда, навел глава над кутията. Аз стоях зад гърба му.

— Чудесна — прошепна той и като че ли забрави за присъствието ми. Неговата история беше интересна. Той се бе родил в Бавария и през 1848 година, като двадесет и две годишен младеж, взел активно участие в революционното движение. След събитията успял да избяга и отначало намерил подслон у един беден републиканец, майстор на часовници в Триест. Оттам се добрал до Триполи със запас от евтини часовници за продажба на улицата.

Началото не било блестящо, но на Щайн му провървяло; в Триполи срещнал един холандец — пътешественик, който се е ползвал, вярвам, с известност, — не мога да си спомня името му. Това беше същият естественик, който го поканил да бъде негов помощник и го отвел на Изток. Повече от четири години те заедно и поотделно пътешествували из архипелага, събирайки насекоми и птици. После естественикът се върнал в родината си, а Щайн, който бил без родина, нямало къде да се върне; останал при един стар търговец, когото срещнал при пътешествията си във вътрешността на остров Целебес — ако може да се допусне, че Целебес изобщо има вътрешност. Този стар шотландец, единственият бял, на когото разрешили да живее по онова време в тази страна, бил привилегирован приятел на главния владетел на държавата Уаджо; тогава начело на тази държава стояла жена.

Често съм слушал Щайн да разказва как този приятел, чиято половина от тялото била леко парализирана, го представил в двора на владетелката, а скоро след това нов удар го довършил. Той бил набит човек с патриархална бяла брада и внушителна фигура. Влязъл в залата на съвета, където се били събрали всички раджи, пангерани и старейшини, а кралицата — дебела и сбръчкана жена (по думите на Щайн, с много свободен език) — се била облегнала на високо ложе под балдахин. Старецът, подпирайки се на бастуна си, влачел единия си крак. Като хванал Щайн за ръка, той го завел до самото ложе.