Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Глава двадесета
Късно вечерта влязох в неговия кабинет, като прекосих внушителната, но празна и много слабо осветена столова. В къщата беше тихо. Водеше ме един възрастен и мрачен слуга от остров Ява с бяла куртка и жълт саронг71. Той разтвори вратата тихо, възкликна „Господарю!“ и като отстъпи настрана, тайнствено изчезна, сякаш беше призрак, който само за миг се бе въплътил в човек, за да извърши описаното по-горе действие. Щайн се обърна към мене заедно със стола си и при това движение очилата сякаш сами се вдигнаха на челото му. Той ме поздрави както обикновено спокойно и весело. Само единият ъгъл на голямата стая — ъгълът, където беше бюрото му — бе силно осветен от една лампа с абажур, цялото останало пространство тънеше в безформен мрак, който напомняше мрака на пещера. По стените, не от пода до тавана, а като тъмен пояс, широк четири стъпки, се редяха тесни полици с еднакви по форма и цвят тъмни кутии. Катакомбите на бръмбарите. Отгоре висяха малки дъсчици с надписи, отделени с неравни интервали.
Светлината падаше върху една от тях и думата Coleoptera72, написана със златни букви, проблясваше тайнствено в полумрака. Стъклените кутии на сбирката от пеперуди бяха наредени в три дълги редици на малки масички с тънки крака. Една от тези кутии бе взета от мястото й и стоеше на бюрото, осеяно с продълговати листове хартия, изписани с дребен почерк.
— Ето с каква работа ме заварвате да се занимавам — каза Щайн.
Ръката му надвисна над кутията, където в своето самотно великолепие една пеперуда бе разперила тъмнобронзовите си крила, дълги повече от седем инча; крилата бяха прорязани с великолепни бели жилки и по края си имаха разкошен бордюр от жълти точици.
— Един-единствен такъв екземпляр има във вашия Лондон и никъде другаде. Тази колекция завещавам на малкия си роден град. Частица от самия мен. Най-добрата.
Щайн се наклони напред и напрегнато започна да се вглежда, навел глава над кутията. Аз стоях зад гърба му.
— Чудесна — прошепна той и като че ли забрави за присъствието ми. Неговата история беше интересна. Той се бе родил в Бавария и през 1848 година, като двадесет и две годишен младеж, взел активно участие в революционното движение. След събитията успял да избяга и отначало намерил подслон у един беден републиканец, майстор на часовници в Триест. Оттам се добрал до Триполи със запас от евтини часовници за продажба на улицата.
Началото не било блестящо, но на Щайн му провървяло; в Триполи срещнал един холандец — пътешественик, който се е ползвал, вярвам, с известност, — не мога да си спомня името му. Това беше същият естественик, който го поканил да бъде негов помощник и го отвел на Изток. Повече от четири години те заедно и поотделно пътешествували из архипелага, събирайки насекоми и птици. После естественикът се върнал в родината си, а Щайн, който бил без родина, нямало къде да се върне; останал при един стар търговец, когото срещнал при пътешествията си във вътрешността на остров Целебес — ако може да се допусне, че Целебес изобщо има вътрешност. Този стар шотландец, единственият бял, на когото разрешили да живее по онова време в тази страна, бил привилегирован приятел на главния владетел на държавата Уаджо; тогава начело на тази държава стояла жена.
Често съм слушал Щайн да разказва как този приятел, чиято половина от тялото била леко парализирана, го представил в двора на владетелката, а скоро след това нов удар го довършил. Той бил набит човек с патриархална бяла брада и внушителна фигура. Влязъл в залата на съвета, където се били събрали всички раджи, пангерани и старейшини, а кралицата — дебела и сбръчкана жена (по думите на Щайн, с много свободен език) — се била облегнала на високо ложе под балдахин. Старецът, подпирайки се на бастуна си, влачел единия си крак. Като хванал Щайн за ръка, той го завел до самото ложе.
71
Саронг — разпространен вид мъжка и женска дреха на островите на Малайския архипелаг, Цейлон и някои райони в Индия; прилича на дълга пола. Б.пр.
72
Бръмбари (гр.). Б.пр.