Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Този Щайн беше богат и уважаван търговец. „Фирмата“ му (защото тя се наричаше „Щайн и с-ие“ и включваше някакъв негов съдружник, който по думите на Щайн отговаря за работите на Молукските острови68) водеше оживена търговия с вътрешността на островите чрез доста търговски пунктове, открити и в най-отдалечените места, в които се приемаше изкупуваната продукция. Богатството и авторитетът на Щайн не бяха истинската причина, която ме караше да му искам съвет. Желаех да споделя с него своите затруднения, защото той заслужаваше повече доверие от почти всички останали, които познавах. Мека, простодушна и някак безкрайна и умна доброта озаряваше неговото дълго, голобрадо лице, набраздено с дълбоки, отвесни бръчки и бледо като на човек, който винаги е водил седящ живот, последното всъщност не беше вярно. Рядката му коса беше сресана назад и откриваше голямото му, високо чело. На двайсет години той трябва да е изглеждал почти така, както сега на шейсет. Лицето му бе лице на учен; само веждите, почти съвсем побелели, гъсти и рошави, и твърдият, проницателен поглед не бяха в хармония — ако мога да се изразя така — с неговия вид на учен. Той беше висок, но нямаше стегната фигура; навикът леко да се изгърбва и наивната усмивка му придаваха вид, като че ли винаги беше готов благосклонно да ви изслуша. Ръцете му бяха дълги, с големи, бледи длани, жестовете му бяха оскъдни, обмислени, сякаш той винаги посочваше нещо, разясняваше. Разказвам за него толкова дълго, защото този прям и снизходителен човек с външност на учен се отличаваше с неустрашим дух и физическа храброст. Такава храброст е съвсем несъзнателна и би могла да бъде наречена безразсъдство, ако не беше присъща на този човек като някаква естествена функция на организма му — както например доброто храносмилане.

Понякога се казва, че човек държи живота в собствените си ръце. Такава максима за Щайн е неприложима; през ранния период от живота си на Изток той бе играл на топка със своята съдба.

Всичко това се отнасяше до миналото, но аз знаех историята на неговия живот и произхода на неговото богатство. Той беше и естественик, ползуващ се с известност — или по-точно, учен-колекционер. Неговата специалност беше ентомологията69. Колекцията му от бръмбари — тези отвратителни малки чудовища, които изглеждаха зли дори като мъртви и неподвижни — и колекцията от пеперуди — красиви, прострели безжизнените си крила под капаците на стъклените кутии — бяха пръснали славата му на длъж и шир. Името на този търговец, търсач на приключения и съветник на един малайски султан (него той наричаше не другояче, а „моя беден Мохамед Бонзо“) стана известно на европейските учени благодарение на няколко бушела70 събрани от него насекоми; но европейските учени нямаха представа за неговия живот и характер, а това впрочем съвсем не ги интересуваше. Аз обаче го познавах добре и смятах, че е може би най-подходящият човек, пред когото мога да поговоря за затрудненията на Джим като за мои собствени.