Обещанието на краля вещер

Калихай вдигна острието си да блокира, но Ентрери промени ъгъла в последния момент, карайки меча да проблесне недокоснат — докато не обърна посоката и не нанесе удар от долната страна на нейното оръжие, което предизвика изненадан вик, придружен от гръмкото звънтене на метал.

Ентрери удари меча й отново, докато тя се опитваше да го удържи, после отстъпи крачка назад.

Жената се плъзна зад огнището и погледна към Ентрери над пламъците. Погледът й се спусна за секунди към гърнето.

Това бе достатъчно за Ентрери.

Нокътя на Шарон се завъртя вертикално в мига, в който Калихай пристъпи към гърнето, запращайки го заедно с триножника напред, за да изсипе във въздуха гореща яхния. Последва го с вой, който се превърна в изненада щом видя стената от черна пепел, която бе създал мечът на Ентрери.

Въпреки това не успя да удържи инерцията си от прескачането на малкото огнище и последва гърнето през стената от пепел. Изскочи от облака, размахвайки диво меча си, за да прогони несъмнено отстъпващия натрапник още по-надалеч.

Само дето него го нямаше.

— Как? — успя да промълви Калихай, в момента, в който остра като експлозия болка проряза бъбреците й.

Тялото й сякаш бе обхванато от огън и преди да успее да възстанови чувствителността си, бе на колене.

Опита се да завърти рамене и да замахне с меча зад гърба си, но един ботуш спря лакътя й, болезнено опъна ръката й и оръжието излетя.

Почувства как тежкото острие се намества върху ключицата й, а зловещият му ръб бе до врата й.

Ентрери знаеше, че трябва да я довърши тук и сега.

Омразата й на пътя му бе послужила като предупреждение, че някой ден може да се разплати с него за онова, което възприемаше като негова вина.

Но в този момент го обзе странно чувство, силно и настоятелно. Видя Калихай в друга светлина, по-мека и уязвима, светлина, която го накара да преосмисли предишните си думи към нея — почти. Погледна отвъд белега на лицето и видя красотата, която се криеше отдолу. „Какво бе накарало жена като нея да поеме по пътищата“, зачуди се той.

Дръпна меча назад, но вместо да го върне обратно и да отсече главата на врага си, се наведе много близо до нея, а дъхът му пареше в ухото й.

Разтревожен от емоциите си, Ентрери яростно ги отхвърли.

— Спомни си колко лесно бе победена — прошепна й той. — Спомни си, че не те убих, както не убих и приятелката ти. Смъртта й бе нещастен инцидент и ми се ще да можех да се върна назад и да я хвана, преди да падне, но не мога. Ако не можеш да приемеш истината, запомни това.