Обещанието на краля вещер

Той натисна още малко и принуди Калихай да се изправи на пръсти.

— Мога да предложа злато — каза тя през стиснати зъби.

— Ще взема всичкото злато, което искам — увери я той.

— Моля — проплака тя. — С какво право…

— Нима не ме заплаши на пътя? — отвърна той. — Не оставям подобни приказки ненаказани. Не оставям живи врагове зад гърба си.

— Аз не съм ти враг — промърмори дрезгаво тя. — Моля те, позволи ми да ти покажа.

Тя вдигна ръка, сякаш да го погали нежно, но той само се усмихна и притисна ужасяващата кама по-силно, пробивайки съвсем леко кожата.

— Не те намирам за привлекателна — каза Ентрери. — Не смятам, че си съблазнителна. Дразни ме фактът, че си още жива. Остава ти много малко време.

Той позволи на кинжала да изтегли малко от живителната сила на полуелфката във вампирската си прегръдка. Очите на Калихай се разшириха в изражение, така изпълнено с ужас, че убиецът бе сигурен, че е получил цялото й внимание.

Той протегна другата си ръка, постави я на гърдите й и прибра камата, като безцеремонно я блъсна назад и встрани от огнището.

— Какво искаш да узнаеш от мен? — задъха се Калихай с една ръка на брадичката, сякаш вярваше, че трябва да задържи живителната си сила.

— Какво още има да се знае за Атрогейт и Кантан?

Жената вдигна ръце сякаш не разбираше.

— Биеш се с чудовища, за да си изкарваш прехраната и въпреки това се страхуваш от Кантан — каза Ентрери. — Защо?

— Има опасни приятели.

— Какви приятели?

Жената преглътна тежко.

— Два удара на бързо тупкащото ти сърце — каза Ентрери.

— Казват, че е свързан с цитаделата.

— Каква цитадела? И разбери, че почвам да се изморявам да ти измъквам всяка дума с ченгел.

— Цитаделата на убийците.

Ентрери кимна разбиращо. Чувал бе слухове за сенчестата групировка, зародила се след падането на Зенги и създала свое кралство в сенките, сътворени от яркото сияние на крал Гарет. Не бяха много по-различни от пашите, на които Ентрери бе служил дълги години по улиците на Калимпорт.

— А джуджето?

— Не знам — отвърна Калихай. — Опасно, разбира се, и могъщо в битка. Дори това, че разговаря с Кантан, ме плаши. Това е всичко.

— А другите?

Жената отново вдигна ръка, сякаш не разбираше въпроса.

— Другото джудже?

— За него не знам нищо.

— Елъри? — попита той, но поклати глава още докато изричаше името, съмнявайки се, че има нещо, което полуелфката може да му каже за червенокосата командирка. — Мариаброн?

— Не си чувал за Мариаброн Скиталеца?

Гневният поглед от страна на Ентрери й припомни, че не е нейна работа да задава въпросите.

— Той е най-известният пътешественик във Вааса, истинска легенда — обясни Калихай. — Твърди се, че може да проследи бързолетяща птица над планините върху каменист терен. Добър е с острието и е още по-умен, и сякаш винаги е в центъра на значимите събития.