Обещанието на краля вещер

Командир Елъри се затича към източния край на върха на хълма. От лявата й страна се издигаше копието на замъка Опасни, отдясно Палишчук изглеждаше смален от истинската грандиозност на новата конструкция. Пред нея се издигаха североизточните върхове на Галенските планини, простиращи се на север, където се сблъскваха с гигантския леден къс на Великия ледник.

Елъри присви очи и клекна по-ниско, в опит да промени ъгъла на черния хоризонт, защото бе мернала движение в почти пълния мрак.

— Какво има? — попита джуджето Праткъс, подтичвайки зад нея.

Елъри поклати глава и бавно извади брадвата от ремъците на гърба си.

От другата страна Ентрери и Джарлаксъл също го забелязаха, както и Олгерхан и Арраян.

Силует, по-тъмен от сенките, се рееше към командира, размахвайки бързо прилепоподобни криле.

Елъри залитна назад с писък, както и Праткъс, но после, действайки само по инстинкт, дръпна брадвата назад, хвана дръжката с две ръце и метна оръжието към приближаващия се нападател.

Брадвата удари с тъп звук и хрущене и крилатото създание се изви по-високо във въздуха. Елъри клекна ниско, когато се спусна върху нея.

— Демони! — изрева Праткъс, щом видя звяра на фона на искрите от лагерния огън. Светлината лъщеше по ноктестите му ръце и крака и отвратителната му рогата глава. Беше хуманоидно създание с широки криле.

По-високо от Праткъс, но по-ниско от Елъри, създанието бе едновременно здраво и жилесто.

— Гаргойли — поправи го Джарлаксъл отдалече.

Обсидиановият звяр сграбчи с нокти брадвата на Елъри, която се бе забила дълбоко в гърдите му. От двете страни на раната течеше тъмна кръв. Задържа се хоризонтално още малко, после се строполи с главата напред и се затъркаля по билото на хълма.

Елъри моментално се хвърли отгоре му.

— Идват още! — изкрещя тя.

Плъзна се на колене до падналия гаргойл, сграбчи брадвата си с две ръце и я измъкна.

Зад нея Праткъс вече се бе заел със заклинанията, призовавайки магията на Думатоин, богът на джуджетата, пазителя на тайните под планината. Завърши с рязко ръкомахане, вдигайки ръце високо и нашироко, и докато произнасяше последната сричка от магията, експлозия от ярка светлина изпълни въздуха около него, сякаш самото слънце бе изгряло.

На тази светлина джуджето и останалите видяха, че думите на Елъри са точни, защото тъмни форми пляскаха с криле насам-натам на границата на ярката магия.

— Значи забавлението започва — каза Ентрери на Джарлаксъл.

Извади меча и камата си и се хвърли в битката, криввайки настрани, макар да не го осъзнаваше, за да се приближи до жената Арраян.