Обещанието на краля вещер

Там, където главата му трябваше да се удари в тавана на палатката, се оказа странно мъгливо пространство, магически разлом между измеренията. Джуджето се впусна през него и остана без въже — то просто свършваше насред въздуха!

Атрогейт се хвърли в кълбо напред и се приземи върху мека постелка. Претърколи се в седяща позиция и се озова в относително голяма стая, може би около дузина квадратни стъпки, добре обзаведена с много плюшени постелки, двойка столове от здраво дърво и малък пиедестал, върху който имаше кристална топка. Кантан надничаше в сферата.

— Е — обади се Атрогейт, — щом си помъкнал таквиз хубавини, защо опъваш палатка, в която едва се събира джудже, сгънато на три?

Кантан му махна нетърпеливо и джуджето въздъхна при липсата на оценка на остроумието му. Сви рамене, изправи се и мина по мекия килим, за да седне срещу кльощавия магьосник.

— Голи полуръстове? — попита с похотливо намигване.

— Всъщност отговорите ни от Кнеликт — отвърна Кантан, споменавайки отново името на величествения магьосник, за да изтрие усмивката от самодоволното изражение на Атрогейт.

Джуджето премести лице към кристалната топка и се втренчи в нея. Разкривената му физиономия изпълни сферата и предизвика изскимтяване от страна на Кантан, който се дръпна назад и го изгледа кръвнишки.

— Не виждам нищо освен теб — каза Атрогейт. — И си по-кльощав отвсякога!

— Магьосникът може да гледа в топката. Джуджето може да гледа само през нея.

— Тогава защо ме извика? — попита Атрогейт и се облегна в стола си. Огледа стаята отново и забеляза пламтящото огнище с гърне на него. — Имаш ли нещо, което става за ядене?

— Шпионите на цитаделата търсеха отговори надлъж и нашир — обясни Кантан. — Чак до Калимпорт.

— Никога не съм го чувал. Място ли е?

— На югоизточните брегове на Фаерун — отвърна Кантан, макар джуджето да не бе впечатлено. — Оттам произлизат нашите приятели — и дори не са променили имената си. Е, мрачният елф е от Мензоберанзан.

— И него не съм го чувал.

— Няма значение — отвърна магьосникът. — До неотдавна двамата са били в Калимпорт, придружени от много други мрачни елфи от Подземния мрак.

— Това съм го чувал. Дам, оттам идват проклетите мрачни елфи.

— Млъкни.

Джуджето въздъхна и сви рамене.

— Опитали са се да завладеят тъмните улички на града — каза Кантан.

— Улиците не са се предали, нали?

Магьосникът отново присви очи и изгледа заплашително джуджето.

— Изправили са се срещу гилдията на крадците, която доста прилича на нашата цитадела. Този Джарлаксъл е искал да контролира джебчиите и убийците на Калимпорт.

Атрогейт обмисли това за няколко мига, после прие по-сериозно изражение.

— Мислиш, че са дошли тук със същата идея?