Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Спряха край караулното помещение веднага след южната порта и бяха посрещнати от коняри и прислужници.
— Обещавам ти, че няма да забравя какво направи — прошепна Калихай на Ентрери, докато минаваше покрай него, за да слезе от фургона.
Джарлаксъл отново сложи ръка на рамото на убиеца, но Ентрери нямаше намерение да отговаря на откритата заплаха — поне не и с думи.
Ентрери рядко отговаряше с думи на заплахи. В мислите си разбираше, че Калихай скоро отново ще застане до Парисъс.
Трима градски стражи се появиха, за да свалят Дейвис Енг, подканяйки Праткъс да иде с тях. Други двама дойдоха, за да вземат тялото на Парисъс.
— Вътре има няколко стаи за нас, макар че няма да се бавим дълго — обясни Елъри на останалите. — Настанете се удобно и си починете колкото можете.
— Изоставяш ли ни? — попита мрачният елф.
— Мариаброн ми е оставил съобщение, че трябва да се срещнем при цирка на Уингхам — обясни тя. — Ще се върна след това с решение какъв ще е маршрутът ни.
— Твоят маршрут — поправи я Калихай, привличайки всички погледи върху себе си. — Аз приключих с теб.
— Знаеше за опасностите, когато се присъедини към похода ми — сгълча я Елъри, но не ядосано, — както и Парисъс.
— Няма да съм част от група с този — отвърна Калихай и вирна брадичка към Ентрери. — Той ще хвърли всеки от нас към смъртта му, за да спаси себе си. Чудно е, че някой друг освен него и мрачния елф оцеля по пътя.
Елъри погледна към убиеца, който просто сви рамене.
— Ба! Но твоята дружка падна и отпраши към Ада прекъсна я Атрогейт. — Всички ще измрем, не можем го спрем, та защо да ревем! Буахаха!
Калихай го изгледа кръвнишки, което го накара да се разсмее още по-силно. Той се заклатушка към караулното и не изглеждаше никак разтревожен.
— Човек трябва да внимава с него — прошепна Джарлаксъл на Ентрери, и убиецът не го оспори.
— Съгласи се да участваш докрай — каза Елъри на Калихай. Тя се приближи и докато говореше, придърпа със сила жената към себе си. — Парисъс е мъртва и няма нищо, което ти или някой друг можете да направите.
Ние имаме дълг, който трябва да изпълним.
— Твоят дълг, но вече не и мой. Елъри я изгледа твърдо.
— Нима ще се окажа извън закона в земите на крал Гарет, защото отказвам да пътувам с група, на която не може да се разчита?
Погледът на Елъри омекна.
— Не, разбира се, че не. Ще помоля само да останеш и да наглеждаш Дейвис Енг. Изглежда, че и той няма да продължи пътуването си с нас. Когато приключим с Палишчук, ще ви върнем във Ваасанската порта — с тялото на Парисъс, ако това е твоят избор.
— И делът ми остава? — посмя да попита жената. — Както и делът на Парисъс, който тя ми завеща пред собствените ти очи?
За изненада на Ентрери и Джарлаксъл Елъри се съгласи без колебание.
— Ядосано малко създание — прошепна Джарлаксъл на приятеля си.
— Източник на неприятности? — зачуди се Ентрери.
— Мариаброн се завърна — каза Уингхам на Олгерхан, когато намери едрия полуорк обратно при къщата на Нюнги. — Довел е командир от Ваасанската порта, заедно с няколко други наемници, за да разучат замъка.
Ще намерят начин, Олгерхан. Арраян ще бъде спасена.
Войнът го погледна с неприкрит скептицизъм.
— Ти ще ги придружиш в пътешествието им — продължи Уингхам, — за да им помогнеш да открият начин да се справят с проклятието на Зенги.
— А ти ще се грижиш за Арраян? — попита Олгерхан със същото красноречиво съмнение. Той погледна през широкото фоайе към една врата, която водеше към малък килер. — Ще я защитиш от него?
Уингхам също погледна натам.
— Затворил си великия Нюнги в килер?
Олгерхан сви рамене и Уингхам тръгна натам.
— Остави го вътре! — настоя Олгерхан.
Уингхам се завъртя обратно към него, изумен, че обикновено податливият — или поне контролируем войн го командва.
— Остави го вътре — повтори Олгерхан. — Моля те. Може да диша. Не е овързан опасно.
Двамата се взираха един в друг дълго време и Олгерхан остана с впечатление, че Уингхам води вътрешна борба заради някакво решение. Старият търговец понечи да заговори неколкократно, но се спираше и най-накрая просто зае замислена поза.