Обещанието на краля вещер

— По-добре това, отколкото да влизам в замъка до онова неприятно джудже — каза Дейвис Енг с глас, отслабен от отровата.

При него бяха дошли билкари, а Праткъс бе направил още лечебни магии. Всички бяха съгласни, че ще оцелее, но ще му е нужно известно време преди да има силата дори да се върне във Ваасанската порта. След това вероятно щяха да минат няколко десетдневки преди да може отново да вдига меча си.

— Атрогейт? — попита Калихай.

— Гадна малка отрепка.

— Ако те чуе да казваш това, ще ти смачка черепа — отвърна жената. — Твърди се, че е най-добрият боец на стената, а в тези боздугани, дето размахва, има доста магия.

— Физическата сила е едно. Силата на сърцето е съвсем друго. Този така чудесен боец мислил ли е някога да се запише в Армията на Кървав камък?

— Като служи на стената, той служи на каузата на крал Гарет — припомни Калихай.

Легналият по гръб Дейвис Енг отпъди с ръка тази идея.

Калихай настоя.

— Колко уши на чудовища е донесъл на командир Елъри, а? А също и на гиганти. Не са мнозина тези, които могат да твърдят, че са победили гигант в единоборство, но Атрогейт с лекота може да го потвърди.

— И откъде знаеш, че е бил сам? Той си има оня кльощав приятел — по-неприятен и от джуджето!

— И по-опасен — каза Калихай. — Не говори лошо за Кантан в мое присъствие.

Дейвис Енг вдигна глава достатъчно, че да я изгледа намръщено.

— И бъди достатъчно умен да правиш каквото ти казвам, докато лежиш така безпомощно — добави жената и това го накара да легне назад.

— Не знаех, че сте приятели.

— Аз и Кантан? — изсумтя жената. — Колкото повече разстояние има между двама ни, толкова по-спокойна съм. Но както и с джуджето, предпочитам той да е на моя страна, вместо да е срещу мен. — Тя си пое въздух и отиде до огнището на малката стая, където къкреше котле със задушено. — Искаш ли още?

Мъжът махна с ръка и поклати глава. Изглеждаше, че вече се отнася далече, далече от страната на будните.

— По-добре човек да е тук, наистина — каза Калихай на себе си, защото Дейвис Енг бе изпаднал в безсъзнание. — Чувам, че ще ходят в този замък, а това не е място, където искам да бъда, независимо дали Атрогейт и Кантан ще са край мен, или не.

— Но не каза ли току-що, че джуджето е добър боец? — долетя зад гърба й друг глас и жената замръзна на място. — А кльощавият е още по-опасен?

Калихай не посмя да се обърне, знаеше от близостта на гласа, че новодошлият може с лекота да я ликвидира, ако го заплаши. Как бе достигнал толкова близо?