Обещанието на краля вещер

— Дойдохме на север към Вааса и съвсем случайно се натъкнахме на нещо толкова подобно на онова, което оставихме в Дамара? Невероятно съвпадение, не си ли съгласен?

— Казах ти, че нашите благодетели вярват, че може да има съкровища за откриване — отвърна невинно мрачният елф. Приближи се по-близо снижи гласа си и добави: — Появата на кулата на юг показва, че на повърхността скоро може да се появят и други съкровища, да, но аз ти бях казал за това.

— Съкровища? — долетя скептичното ехо. — Така ли би нарекъл замъка?

— Евентуално…

— Нима вече забрави срещу какво се изправихме в онази кула?

— Победихме.

— Едва избягахме живи — заспори Ентрери. Проследи загрижения поглед на Джарлаксъл на север и осъзна, че трябва да снижи гласа си. — И какво получихме?

— Черепа.

— В замяна на ръкавицата ми? Не бих го нарекъл честна размяна. И как предлагаш да се бием с тази постройка, когато ръкавицата вече я няма? Да не би Илнезара да ти е дала някой предмет, за който не знам? Или пък някаква информация?

Джарлаксъл положи големи усилия да запази безизразно изражение. Последното нещо, което искаше да направи в момента, предвид погледа на Ентрери към Арраян, бе да му обясни за вида на връзката между Херминикъл магьосника, Херминикъл лича и самата кула.

— Усещането за приключение, приятелю — бе единственото, което каза Джарлаксъл. — Велик артефакт на Зенги, книга, може би, или пък някаква друга подсказка ни очаква вътре. Как можем да не вземем под внимание тази възможност?

— Леговището на дракона често крие огромни съкровища, дори артефакти, и според аргументите ти подобен лов би бил най-великото приключение — контрира го Ентрери с неприкрит сарказъм. — Когато приключим тук, може би нашите „благодетели“ ще ни дадат карта за далечните им роднини. Едно изпълнено с приключение пътуване след друго.

— Това е идея.

Ентрери просто поклати бавно глава и обърна погледа си обратно на юг и към далечните стени на Палишчук.

Джарлаксъл се разсмя и го потупа по рамото, после се изправи и понечи да се отдалечи.

— Има връзки между другарите ни, които все още не разбираме напълно — каза Ентрери и накара мрачния елф да се спре за момент.

Джарлаксъл беше доволен, че приятелят му остава все така проницателен и нащрек както винаги.

— За какво съм ти пак, кльощав простак? — изрева Атрогейт, докато се приближаваше към Кантан на далечната западна страна на хълма, където магьосникът бе опънал палатката си — обикновена, с формата на обърнато V, достатъчна да побере един или може би двама души, ако бяха слаби колкото него.

— Млъкни, тъпако — прошепна Кантан от вътрешността на палатката. — Ела тук!