Обещанието на краля вещер

Олгерхан го погледна без напълно да разбира. Уингхам вдигна другия пръстен.

— Това са споделящи пръстени — обясни старият търговец. — Едновременно благословия и проклятие, създадени много отдавна от магия, загубена за света.

Съществуват само няколко чифта — предмети, създадени за любовници, които са били обвързани с тяло и душа.

— С Арраян не сме…

— Знам, но няма значение. Има значение онова, което е в сърцето ти. Достатъчно силен ли си, за да споделиш участта й, и готов ли си да умреш за нея или до нея, ако се стигне до това?

— Разбира се, че съм — отвърна Олгерхан без никакво колебание.

Той се протегна към Уингхам и взе предложения пръстен. Хвърли мимолетен поглед на Арраян и плъзна пръстена на ръката си. Преди дори да го нагласи на мястото му, го обзе дълбока умора. Зрението му се замъгли и главата му запулсира от остра болка. Стомахът му се разбунтува от вълните на гадене и краката му се заклатушкаха, сякаш щяха да се прегънат под него. Почувства се така, сякаш огромни нокти са се материализирали вътре в него и са започнали да дърпат живителните му сили, опъвайки тази тънка линия толкова рязко и настоятелно, че Олгерхан се уплаши, че тя просто ще се скъса и ще се взриви в облак разсеяна енергия.

Почувства ръката на Уингхам, която го подкрепи, и използва осезаемата хватка като водач към външния свят. През замъгленото си зрение мерна Арраян, която лежеше неподвижно, но с отворени очи. Тя помръдна едната си ръка, за да отмести назад гъстата си коса и дори през замаяността за Олгерхан беше очевидно, че цветът на лицето й се е върнал.

Тогава осъзна всичко съвсем ясно. Уингхам го бе помолил да „сподели участта й“.

С тази мисъл в ума си полуоркът изръмжа и отпъди гаденето, изправи се, сграбчи ръката на Уингхам със своята и целенасочено я отмести. Погледна към стария търговец и кимна. После сведе очи към пръстена си и загледа как кървавочервена мъгла нахлу и почна да се върти във фасетите на камъка. Мъглата посивя, но съвсем леко, не се появи чернотата, която бе видял на пръста на бедната Арраян.

Погледна обратно към жената и пръстена й и забеляза, че вече не е черен като оникс.

— Със силата на тези пръстени товарът е споделен прошепна му Уингхам. — Мога само да се надявам, че не съм дал на нарастващата постройка още по-голям източник на сила.

— Няма да се проваля в това — увери го Олгерхан, макар никой от двамата да не знаеше какво означава „това“.

Уингхам се приближи и огледа Арраян, която очевидно си почиваше по-удобно, макар отново да бе затворила очи.

— Това е временно решение — каза търговецът. — Кулата ще продължи да смуче енергия от нея и докато тя отслабва, ще отслабваш и ти. Това е последният ни шанс — единственият ни шанс — да я спасим. Двамата ще идете с Мариаброн и пратениците на Гарет. Победете силата, която хвърля мрак над земите ни, но ако не можете, ти, Олгерхан, ще трябва да направиш нещо друго за мен.

Едрият полуорк слушаше внимателно и се взираше твърдо в стария Уингхам.