Обещанието на краля вещер

— Единствения вид, който харесвам! — отвърна Атрогейт без забавяне.

— Съмнявам се, че е необитаем или че ще остане за дълго такъв — намеси се Праткъс. — Мога да почувствам злото излъчване на нещото — като сигнален огън, предполагам, за всяко чудовище в този край на Вааса.

Ентрери погледна към Джарлаксъл и двамата си размениха многозначителни погледи. Странният замък, подобно на кулата, с която се бяха сблъскали преди, вероятно нямаше нужда от външен гарнизон. Кулата почти ги бе убила и бе унищожила вероятно най-добрия му артефакт. Ентрери се зачуди колко ли по-страховит може да е замъкът, защото бе в пъти по-голям от онази единична кула.

— Каквито и да са чувствата ти, добро ми джудже, и каквито и да са страховете ни, на нас е възложено да изследваме по-отблизо — вметна Кантан. — Това ще е нашият курс, нали, командир Елъри?

Ентрери долови някакъв подтекст в думите на Кантан. Може би фамилиарност?

— Наистина, дългът ни съвсем ясно е такъв — отвърна Елъри.

На Ентрери се стори, че тя се държи твърде формално с магьосника, твърде хладно.

— Значи на сутринта — каза Мариаброн. — Уингхам каза, че ще се срещне с нас тук тази вечер, а той не е от онези, които нарушават думата си.

— Не го и прави — долетя глас от подножието на хълма и всички се обърнаха едновременно, за да погледнат възрастен полуорк, който стъпваше тежко по склона ръка за ръка с жена, чиято друга ръка бе хваната здраво от друг полуорк, едър и тромав екземпляр.

Обикновено Ентрери би се фокусирал върху най-едрия в групата, защото се движеше като войн и бе достатъчно грамаден, за да се предполага, че е евентуална заплаха. Но убиецът въобще не гледаше към него, очите му се отклониха към жената в средата. Сякаш изплува на светлината от лагерния им огън като някакво привидение, излязло от сън. Макар да бе хваната подръка от двамата мъже около нея, тя изглеждаше отдалечена от тях, почти безплътна. Имаше нещо познато в широкото й плоско лице, в блясъка в очите й и в наклона на устата й, докато се усмихваше, съвсем леко нервно. Имаше нещо топло у нея, Ентрери почувства някъде дълбоко навътре в себе си, сякаш само като я бе зърнал, у него се бяха събудили отдавна забравени и все още неясни спомени за по-добро място и по-добри времена.

Тя погледна към него и очите им се срещнаха. За един дълъг миг сякаш имаше видима аура във въздуха помежду им.

— Както обещах, Мариаброн, доведох племенницата си Арраян Фейлин и нейния придружител Олгерхан — каза Уингхам и наруши магията на момента.

Арраян примигна, прочисти гърлото си и отклони поглед.

— Книгата беше изгубена за нас за известно време — обясни Мариаброн на останалите. — Арраян бе тази, която я откри, както и нарастващата постройка на север от града. Тя беше първата, която разпозна тази тъмна сила и ни предупреди.

Ентрери погледна първо жената, после Джарлаксъл, в отчаян опит да прикрие паниката в очите си. Спомените за кулата извън Хелиогабалус погребаха онези за далечна и недостижима топлота и фактът, че по някакъв начин жената бе свързана с тази зла постройка на краля вещер, прободе сетивата на Ентрери.