Онова, което не ме убива

— Чакай малко — каза Микаел. — Нека разбера това правилно. Значи, искаш да кажеш, че се е хванал на работа в „Солифон“, за да проучи защо са крали от него?

— Ако през годините съм научила нещо, то е, че не е толкова лесно да се схванат мотивите на хората. Заплатата, свободата и ресурсите със сигурност също са оказали известно влияние. Но иначе: да! Дойде му до гуша. Още преди тази мацка да провери компютрите им, беше схванал, че „Солифон“ е бил замесен в кражбата. Момичето обаче му предостави по-специфична информация и чак тогава той наистина задълба в мръсотията. Естествено, оказа се много по-трудно, отколкото си беше мислил, и настрои всички около себе си, бързо започнаха да го недолюбват, а той все повече странеше от останалите. Ала действително намери нещо.

— Какво?

— Тъкмо тук всичко става страшно деликатно и всъщност не би трябвало да го споделям с теб.

— Но ти ме извика.

— Така е, и не само защото винаги съм се отнасяла с голям респект към твоята журналистика. Тази сутрин ме порази мисълта, че може би Франс неслучайно нощес е позвънил на теб, а не на групата по Промишлена сигурност в тайната полиция, с които също поддържаше връзка. Мисля, че е започнал да подозира изтичане на информация оттам. Разбира се, може и да е било чиста параноя. Франс проявяваше всички възможни симптоми на мания за преследване. И все пак се е обадил тъкмо на теб, та сега се надявам с малко късмет да мога да изпълня волята му.

— Разбирам.

— В „Солифон“ има един отдел на име „Y“, кратко и ясно — продължи Фара. — Образецът е „Гугъл X“, онзи отдел в „Гугъл“, където се занимават с „изстрелвания към Луната“, както те ги наричат — диви и изсмукани от пръстите идеи като търсенето на вечен живот или свързването на търсачките с невроните в мозъка. Ако някъде предстои да постигнат УИР или ИСИ, ще да е тъкмо там, и тъкмо към „Y“ бе зачислен Франс. Само дето не беше чак толкова хубаво, колкото звучеше.

— Защо не?

— Защото бе научил от своята хакерка, че в „Y“ имало тайна група анализатори на обкръжаващата среда, предвождани от лице на име Зигмунд Екервалд.

— Зигмунд Екервалд?

— Именно, наричат го Зеке.

— И кой е той?

— Тъкмо онзи, който е общувал с неверния асистент на Франс.

— Значи, Екервалд е бил крадецът.

— И така може да се каже. Крадец на високо ниво. Погледнато отвън, работата в групата на Екервалд си била съвсем легитимна. Създавали синтез между изтъкнати изследователи и обещаващи научни проекти. Всички големи хай-тек предприятия извършват подобна дейност. Хората искат да знаят къде какво се разработва и кого да привлекат. Балдер обаче разбрал, че групата стигала още по-далеч. Не само проучвали, ами и крадели — чрез хакерски атаки, шпионаж, къртици и подкупи.

— Защо не ги е изобличил?

— Не е било лесно да докаже подозренията си. Естествено, били са предпазливи. Накрая обаче Франс все пак отишъл при собственика, Никълъс Грант. Грант бил дълбоко възмутен и според Балдер разпоредил вътрешно разследване. То обаче не открило нищо или защото Екервалд бил разчистил доказателствата, или защото разследването е било за замазване на очите. Ситуацията на Франс станала драматична. Целият гняв се обърнал срещу него. Мисля, че Екервалд е бил движеща сила в този процес и навярно не е било трудно да настрои и останалите. Още тогава схващаха Франс като параноичен и мнителен, та ставаше все по-изолиран и отчужден. Наистина мога да си го представя в това положение. Как си седи и става все по-враждебен и опак, и отказва да каже и дума на когото и да било.