Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Не е можел да се сдържи да не строи своите чудовища.
— Силно казано, но да.
— Колко беше напреднал?
— Повече, мисля си, отколкото някой би могъл да си представи, и ми се струва, че това е бил поредният повод да се държи толкова потайно по отношение на работата си в „Солифон“. Опасявал се е да не би програмата му да попадне в грешни ръце. Дори се е боял да не би тя да се свърже с интернет и да се съедини с него. Беше я нарекъл Аугуст, на сина си.
— И къде е тя сега?
— Не правеше и крачка, без да я държи близо до себе си. Логично е било да я е пазел до леглото си, когато са го застреляли. Ужасното обаче е, че там не е имало компютър, така твърдят от полицията.
— И аз не видях такъв. Но вниманието ми бе отвлечено от друго.
— Трябва да е било потресаващо.
— Може би знаеш, че аз видях и извършителя — продължи Микаел. — Носеше голяма раница.
— Не звучи добре. Размених няколко думи с полицая и мисля, че тогава още не бяха огледали всичко. С малко късмет може компютърът да се появи някъде в къщата.
— Да се надяваме. Имаш ли представа кой е откраднал технологията му първия път?
— Да, всъщност имам.
— Сега страшно ме заинтригува.
— Разбираемо е, ала тъжното в историята, що се отнася до мен самата, е, че нося и лична отговорност. Тогава Франс се изгърбваше от работа и се безпокоях да не се съсипе съвсем. По онова време тъкмо беше лишен от родителските права над Аугуст.
— Кога беше това?
— Преди две години. Той обикаляше съвсем скапан от безсъние и за всичко винеше себе си. Но не беше способен да остави изследванията си. Нахвърли се върху им като да бяха единственото останало му в живота, ето защо се погрижих да се сдобие с няколко асистенти, които да го поразтоварят. Впрегнах най-добрите си студенти и определено си знаех, че никой от тях не е хрисимо Божие чадо, ала бяха амбициозни и надарени, пък и се възхищаваха на Балдер безумно, та всичко изглеждаше обещаващо. После обаче…
— Са го ограбили.
— Потвърдено бе черно на бяло, когато в американската служба по патентите постъпи молба за патент от „Тругеймс“ през август миналата година. Всички уникални части в технологията му бяха копирани и записани там, и беше естествено най-напред всички да заподозрат, че компютрите им са били хакнати. Аз лично бях скептична от самото начало. Знаех колко високо бе нивото на криптирането на Франс. Ала тъй като друго обяснение не изглеждаше възможно, това стана изходната ни позиция и може би известно време Франс е вярвал в същото. Очевидно обаче това са били глупости.
— Какво говориш? — разпали се Микаел. — Та нали хакерската атака е била потвърдена от експерти.
— От някой идиот в ИРР, да, който искал да се направи на важен. Иначе това бе просто начинът на Франс да защити момчетата си, или боя се всъщност, че не беше само това. Подозирам, че е искал и да си поиграе на детектив. Как изобщо е можел да бъде толкова глупав. Разбираш ли…
Фара си пое дълбоко дъх.
— Да? — обади се Микаел.
— Научих всичко преди две седмици. Франс и малкият Аугуст бяха дошли на вечеря и веднага усетих, че Франс иска да сподели нещо важно. Долавяше се във въздуха и само след няколко чаши той ме помоли да разкарам телефона си и започна да шепне. Трябва да си призная, че отначало най-вече се подразних. Пак се разприказва за своята млада гениална хакерка.
— Гениална хакерка? — вметна Микаел в опит да звучи неутрално.
— Едно момиче, за което говореше толкова много, че ми проби дупка в главата. Няма да те отегчавам с това, но беше някаква мацка, която изникнала от нищото на лекциите му и плямпала за понятието сингулярност.
— Как точно?
Фара потъна в размисъл.
— Какво… о, та това няма нищо общо с въпроса всъщност — отвърна тя. — Но нали понятието технологична сингулярност е заето от гравитационната сингулярност.
— И какво е това?
— Сърцето на мрака, така имам навика да казвам. Онова, което се помещава дълбоко навътре в черните дупки и е крайната спирка на цялото ни познание за вселената, а може би дори има и портали към други светове и епохи. Мнозина възприемат сингулярността като нещо съвсем ирационално. Това момиче обаче търсело квантовомеханични начини за пресмятане и настоявало, че било съвсем възможно да съществуват голи сингулярности без хоризонт на събитията. Да, нека да не се задълбочаваме в това. Тя обаче впечатлила Франс и той започнал да се разкрива пред нея, а това може би е разбираемо. Един такъв закоравял нърд като Франс си нямаше много хора за раздумка на своето собствено ниво, а когато установил, че момичето е и хакер, той я помолил да проучи техните компютри. По онова време цялото оборудване било в дома на един от асистентите, момче на име Линус Брандел.