Онова, което не ме убива

— Спомена жената от Центъра по аутизъм.

— Точно, Хилда Мелин. Замирисало ѝ на изгоряло и се обадила на Хана и Ласе, които ѝ съобщили, че всичко било върхът. Нещо обаче ѝ подсказвало, че не било вярно. Ето защо в разрез с общоприетата практика посетила дома без предварителна уговорка и когато най-сетне я пуснали да влезе, добила силното усещане, че момчето не се чувства добре, а развитието му е спряло. Видяла и онези синини и се обадила на Франс Балдер в Сан Франциско. Провела дълъг разговор с него. Скоро след това той се върнал у дома и прибрал сина си в своята нова къща в Салтшобаден въпреки съдебното решение за попечителство.

— Как е станало това, след като Ласе Вестман е бил толкова загрижен за издръжката?

— Добър въпрос. Според Вестман, Балдер повече или по-малко отвлякъл детето. Хана обаче има друга версия. Твърди, че Франс се появил и изглеждал променен, затова го оставила да вземе момчето. Дори си мислела, че Аугуст ще се чувства по-добре при него.

— А Вестман?

— По думите ѝ Вестман бил пиян, а и току-що бил получил роля в голяма телевизионна продукция, та по този повод се държал нахакано и надменно. Той също приел. Колкото и да е плещил за добруването на момчето, мисля, че се е зарадвал да се отърве от него.

— Ами после?

— После съжалил, а на всичкото отгоре го изритали от сериала, понеже не можел да се задържи трезвен, та тогава внезапно поискал да си прибере Аугуст, или всъщност не него, разбира се…

— А издръжката.

— Точно. Това се потвърждава и от другарчетата му в кръчмата, например онзи, дето урежда партита за звезди, Риндевал. Когато се оказало, че кредитната карта на Вестман няма покритие, той изкрънкал 500 кинта за такси от едно младо момиче на бара и отпрашил към Салтшобаден посред нощ.