Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Не знаех – отвърна Сония. – Никога досега не съм го опитвала. – Тя отпи една глътка и се усмихна, когато сладкият свеж вкус се разля по небцето й. При вида на блаженството, изписано по лицето й, Фарин се засмя.
– Знаех, че ще ти хареса. – Той протегна крака и се облегна на стола. – Освен това ти нося новини. Леля ти и чичо ти очакват дете.
Соня го зяпна.
– Така ли?
– Скоро ще имаш малко братовчедче – каза той. После отпи от виното и я погледна. – Сери ви каза, че майка ти е починала, когато си била съвсем малка, а баща ти е напуснал Киралия малко след смъртта й. – Той замълча за миг. – Някой от родителите ти показвал ли е признаци, че притежава магия?
Тя поклати глава.
– Доколкото знам, не.
Той облиза устните си.
– Накарах Сери да попита леля ти. Тя казва, че не е забелязвала магически талант нито у родителите ти, нито у баба ти или дядо ти.
– Какво значение има това?
– Магьосниците обичат да проследяват родословието. Майка ми, например, е имала предци-магьосници. Знам го, защото нейният брат – и мой чичо – е магьосник, както и братът на моя дядо. Ако е все още жив, разбира се.
– Ти произхождаш от семейство на магьосници?
– Да, макар че никога не съм се срещал с никой от тях и сигурно никога няма да се срещна.
– Но... – Сония поклати глава. – Как е възможно това?
– Майка ми е дъщеря на богат търговец от Монмар – отвърна той. – Баща ми е бил киралийски моряк. Корабът, на който работел, често превозвал стоки за бащата на майка ми.
– Как са се срещнали?
– Случайно, след което продължили да се срещат тайно. Както знаеш, лонмарците забулват жените си. Те не ги проверяват за наличие на магически способности, защото обучението се извършва само в Гилдията, а в Лонмар се смята, че жената не трябва да се отдалечава толкова от дома. На тях дори не им се разрешава да разговарят с мъже, които не са от семейството им. – Фарин замълча и отпи отново от виното. Сония търпеливо очакваше продължението на разказа му. Той й се усмихна.
– Когато баща й открил, че майка ми се среща с моряк, тя била наказана – продължи той. – Нашибали я с камшик и я затворили в една от техните кули. Баща ми напуснал кораба и останал в Лонмар, търсейки начин да я освободи. Не се наложило да чака много – когато семейството й разбрало, че очаква дете, те я прогонили.
– Прогонили я? Не може ли просто да намерят дом за детето?
– Не – намръщи се Фарин. – Тя опозорила семейството си. По традиция такива жени били жигосвани, за да научат всички за греха им, а след това били продавани като робини. Майка ми имала по два дълги белега на всяка буза и един в средата на челото.
– Това е ужасно! – възкликна Сония.
Фарин сви рамене.
– Да, на нас може и да ни изглежда ужасно. Но лонмарците се считат за най-цивилизованата нация в света. – Той отпи от виното си. – Баща ми я откупил и я довел в Имардин. Но това не сложило край на бедите им. Той бил причина капитанът на кораба да изгуби богат клиент, тъй като семейството на майка ми повече не пожелало да търгува с него. Повече никой собственик на кораб не наел баща ми и родителите ми ставали все по-бедни. Те си построили къща в копторите и баща ми се хванал на работа в една кланица. Скоро след това съм се родил и аз.
Фарин пресуши халбата си и тъжно се усмихна.
– Виждаш ли? Дори най-презреният крадец може да има магия във вените си.
– Презрян крадец? – изсумтя Сония.
Досега Фарин никога не беше проявявал такава словоохотливост. Какво ли още можеше да й разкаже? Тя му наля още вино и нетърпеливо попита:
– А как синът на един касапин стана водач на Крадците?
Фарин доближи халбата до устните си.
– Баща ми загина в сблъсъците след първото Прочистване. За да печели пари да ни изхранва, майка ми стана танцьорка в един публичен дом. – Лицето му се изкриви. – Животът беше труден. Един от клиентите й беше влиятелен Крадец. Той ме хареса и ме осинови. След като се оттегли, аз заех мястото му и си проправих път до тук.
Сония сви устни.
– Значи всеки може да стане крадец? Просто трябва да се сприятелиш с правилния човек.
– Тук не става дума само за избора на компания. – Той се усмихна. – Да не би да имаш някакви планове за приятеля си?
Тя се намръщи озадачено.
– Приятел? Не, себе си имах предвид.
Фарин отметна глава назад и се разсмя гръмогласно. След като избърса насълзените си очи, той вдигна халбата и каза: