Уравнения на живота

Намираше се в нещо, което преди е било общ салон за обитателите на високия блок, а сега беше военен център. Намираше се най-горе в сградата, с големи прозорци, които разкриваха пълна панорама на разрухата долу. Блокът се издигаше в южния край на „Парадайз“: Риджънтс Парк се виждаше отляво, а Ситито беше отпред, частично закрито от дима на много пожари - един от които в „Св. Йосиф“.

Соренсън, който беше издокаран с плячкосано пилотско яке и камуфлажен панталон, отвори аптечката върху масата.

- Сядай, дечко. Ще те закърпя.

Петрович кацна в края на масата и се опита да не мърда глава, докато американецът промиваше бузата му с хладка вода. На стената имаше карта на Метрозоната със стрелки към близките домики и по Еджуеър Роуд.

- Къде е мястото ти във всичко това, Соренсън ?

Петрович се загледа как тийнейджър със скъп бинокъл на шията предаде бележка на жена близо до картата.

Жената премести една от стрелките назад от Риджънтс Парк към гара Мерилебън.

Ако Маделин беше решила да избяга оттам, пътят й сега беше отрязан.

- Къде е мястото ми в товай Ами какво ще кажеш за най-отгоре ? - Соренсън цъкна с език. -Имаш нужда от шевове и малко нова кожа. Единственото, с което разполагам тук, са тези стерилни марли. Ще ти остане белег.

- Все едно това ми е най-голямата грижа. Правилно ли разбирам, че ти си шеф на тази паплач сега ? Какво е станало с предишния ?

- Убих го. Какво е това бяло нещо по теб ? Приличаш на призрак.

- Разпрашен бетон. И стига си сменял темата: какво ти станай Мислех, че ще луднещ но заебись! Това е прекалено.

Соренсън натисна раната на Петрович по-силно от необходимото и той всмука въздух през стиснатите си зъби.

- Май не знаеш да си затваряш устата, а ? Какво да направя ? Животът ми беше съсипан, притиснат между Ошикора и Чейн, без да мога да се отърва нито от единия, нито от другия. Докато ти не ми даде добра идея.

- За какъв пиздец съм отговорен пък сега ? Освен че заради мен разбишка града, все едно е събота вечер в Ташкент.

- Ти си се замесил с Ошикора, защото някой се е опитал да отвлече дъщеря му. Това ме накара да се замисля - Соренсън прибра аптечката на мястото й и хвърли кървавите тампони в найлонова торба. - Какъв по-добър начин да отмъстя на изнудваческия кучи син ?

- О, не. Кажи ми, че не си го направил.

- Не беше толкова трудно в крайна сметка. Повалих един от охраната и взех неговия пистолет, проникнах в стаята и. Тя не се съпротивлява. Даже почти ми съдейства, особено след като й казах, че ще й пръсна мозъка, ако ни спрат. След като излязохме от кулата, си помислих да я закарам при Марченко, обаче знаеш ли каквой Искаше ми се аз да командвам парада поне веднъж.

Петрович така изкриви лице, за да скрие изненадата си, че подложи на изпитание здравината на марлите.

- Онзи, който беше начело тук, си помисли, че може да ме използва точно както Чейн и Ошикора, но аз му дадох да се разбере. Тялото му е погребано под полицейския участък, който взривих.