Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Ёбаный стос, Соренсън. Това те поставя наравно с Новия джихад на машините, а те са полуди и от шлюха вокзальная.
- Като стана дума - каза Соренсън.
Той бръкна в джоба на якето си и извади тънка сребърна кутия. Беше устройството на Петрович.
Петрович премигна:
- Къде, чёрт?...
- Бил е у малката ти японска приятелка през цялото време. Виж сега: джихадистите, изглежда, смятат, че си дошъл, за да я откриеш, и не знам какво да направя по въпроса. - Той отвори устройството и откри екрана, по който вече имаше мазни отпеяатъци.
Но последните два реда ясно личаха: „Петрович идва. Петрович ще те спаси.“
- Не е зле като за янки - каза Петрович. - Пояти за всичко си се досетил. Наистина идвам за нея, но само защото тя струва много пари за правилните хора. Например за другаря Марченко. Благодарение на Джихада разбрах къде да я намеря.
- Сигурно е готино да си толкова желан. Защо не отидем да кажем здрасти ?
Небрежният тон на Соренсън наистина подсказа на Петрович, че може би е време да престане да говори и да започне да слуша. Американецът беше влязъл в някаква своя версия на „Сърцето на мрака“ и изглеждаше доволен да си остане там.
Петрович последва Соренсън до двукрила врата в една преградна стена. Зад нея имаше отдавна неизползвана трапезария с петна по стените и ръждясало оборудване за подгряване на храна. За едно от тях беше вързана Соня Ошикора, дясната й китка вдигната и захваната с белезници за една от тръбните конструкции.
Тя беше мръсна, насинена и кипяща от гняв. Китката й кървеше от усилията да се освободи и тя се опита отново, когато видя Соренсън. Металът се вряза в разранената й кожа.
- Кисама!
Соренсън не се впеяатли.
- Доведох ти един човек да се видите - каза той и се отмести.
Петрович беше свикнал с гледката на заложници, закопяани за мебел или нещо друго: по негово време обикновено за съветски яугунен радиатор. Но Борис, дори Борис с неговото пиянство и женкарство, и любов към боя с кучета, не беше посягал на пленниците си. До момента, в който или ги пускаше, или им прерязваше гърлата, се отнасяше любезно с тях. За него това беше просто бизнес.
Състоянието, в което се намираше Соня, изпълни Петрович с огнения плам на праведен гняв. За да спре треперенето на ръцете си, той пъхна свити юмруци в джобовете на шинела.
Там откри нещо. Райската милиция му беше взела норинкото и двете кутии с патрони. Ояевидно не им хрумна, че някой, който носи амуниции за два разлияни калибъра и само един деветмилиметров пистолет, трябва да бъде претърсен малко по-основно.
Беретата беше потънала навътре в подплатата. Той напипваше очертанията й през плата и ако бръкнеше малко по-навътре, щеше да открие и дупката, през която беше паднала.
Соренсън взе яда му за угрижно мълчание.
- Виждаш ли ? - каза на Соня. - Той е тук, но не може да те спаси. Обзалагам се, че дори не иска. Каквото и да казва Новият джихад на машините, никъде няма да мръднеш.
Соня продължи да гледа Соренсън гневно и почти игнорираше Петрович.
- Когато баща ми те открие, цяла година ще агонизираш.
Петрович си спомни съвсем своевременно това, което си бе препоръчал преди минута. Така че се възпря и не издаде: Соренсън не знаеше, че Ошикора-сан е мъртъв, че Хиджо е на власт и че Джихадът са превзели кулата малко след като той е извел Соня от сградата.
А Соня, като не поглеждаше към Петрович, явно искаше да му подскаже той да се включи в играта, иначе закопчаването й с белезници за това приспособление за кетъринг щеше да остане най-малкото й притеснение.
- Мисля, че още след около час Райската милиция ще вечеря риба в зен градината на твоя старец, принцесо.
- Твоята банда престъпници ще бъде избита от хората на баща ми. После те ще дойдат за теб.
- Не мисля. При първия знак от тях или твоите джихадистки приятелчета тази количка, за която си закопчана, ще изхвърчи през прозореца. Грехота е да се похабят качествените белезници, но трябва да се правят жертви - Соренсън изпръхтя на опита си за хумор. - Как мислищ Петрович ?
Петрович докосна беретата.
- Ти я пипна пръв. Ти решаваш какво да правиш с нея.
- Точно така - каза Соренсън злорадо - и не го забравяй.
27.
Соренсън беше прекъснат от задъхано дете, което носеше лист хартия. Той го отвори, прочете го и с издадена напред брадичка го смачка в шепата си.
- Хайде, дечко, изчезвай.
- Лоши новиний - попита Петрович.
- Нищо, с което да не можем да се справим. Някакви ненормалници плячкосват на север от Хайд Парк и разсейват воините ми.