Уравнения на живота

Вратите на асансьора започнаха да се затварят и единият от тях ги спря с крак. Механизмът изскърца жално в напън срещу препятствието.

- Не искам да влизам в асансьора.

- Не знам някой да те пита къде и какво искаш - каза човекът до асансьора.

- Мога да ходя - каза Петрович.

Някой се изсмя.

- Не ми се вярва - каза онзи. - Та ти си жив труп.

Петрович погледна нагоре. Лицето беше размазано, различи само обръснат скали и черна брада. Или това, или беше надолу с главата.

- Май не трябваше да ме удряте толкова силно.

- Много важно. - Но поомекна и кимна на хората до Петрович. - Помогнете му да стане. Да го видим как ще си стъпи на краката.

Онези изправиха Петрович и го задържаха на място, понеже той се олюля. Липсваха му визуални ориентири кое е вертикално. Имаше още нещо, което не беше наред. Пипна главата си отстрани и я усети мокра и лепкава.

Зяпна дланта си и откърти с пръст люспа съсирена кръв.

Мъжът насили вратите на асансьора да се отворят.

- Не можеш да стигнеш по стълбите и до първия етаж, а ние отиваме чак догоре. И не печелим нищо от трупа ти.

Петрович усети как ръка го побутва към отворените врати. Той се опита да устои, но откри колко е безсилен, когато усети как се понесе скоростно към задната стена на асансьора. Думна се в нея и остана притиснат там от същата ръка.

Брадатият пусна вратите да се затворят със скърцане.

- Виждаш ли ? Много по-добре е да се разбираме.

Петрович не би могъл да понесе още много удари по главата. Той се отърси ядно и се обърна, опрял гръб в лявата стена на асансьора, който се съживи с механично боботене.

- Нервни ли сте ? - попита той.

Без очила не можеше да види ясно лицата им, но начинът, по който стояха, ги издаде.

- Няма защо да сме нервни.

- Ай Нека ви разкажа за моята сутрин. Голяма модерна сграда, всичко изпипано и последен писък в технологиите; излъскан мраморен под, матирана стомана и стъкло. Нещо, наречено Нов джихад на машините, превзе сградата, затвори повечето хора в асансьори почти като този и ги уби всичките. Пусна ги от най-горния етаж и ги смля на кайма в шахтата. Толкова много кръв във всеки асансьор, че плисна като вълна. - Петрович направи пауза. - Чували сте за Новия джихад на машините, налий Всички говорят за това.

- Млъкни, руско копеле.

- Тях трябва да победите. Ще прощавате, но вече никой не го е страх от Райската милиция -не и щом Джихадът може да стигне до сърцето на вашата територия и да убие когото си поиска.

- Млъкни, казах.

Размазаното нещо, което брадатият държеше, беше норинкото на Петрович.

- Това сигурно ви дразни. Борили сте се през всичките тези години, отвоювали сте малкото си кралство, живеете в нещо малко по-приемливо от гето и точно когато вашият момент настъпва... ви е отнет от шайка безлики компютърни маниаци, които просто знаят как наистина функционира Метрозоната.

Собственият му пистолет се допря до вече нараненото му слепоочие.