Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Отне няколко секунди думите му да проникнат през черепа на Соренсън. Той се заклати с пиянска походка към края на покрива, където само висок до кръста парапет го делеше от пропастта. Първоначално изглеждаше, че Соренсън ще скочи. Той се хвана силно за парапета и се наведе напред почти хоризонтално. После се изправи и тръгна решително към Петрович.
Петрович вдигна пистолета си и се прицели между присвитите очи на американеца. Дланта му беше потна, а лявата ръка пак го болеше. Чувстваше тъпа болка, която тръгваше от гърдите му и стигаше чак до върховете на пръстите.
- Какво казай
- Чу ме. Използвали са те. Отново. Можеше да спечелиш точка, да отбележиш хоум рън или както ще да се нарича. Прецака нещата за последен път, сега няма връщане назад. Само две неща можеш да направиш. Първо, изтегли Райската милиция назад, започни отначало. Остави Риджънтс Парк на мира: нека те да продължат да плячкосват Уест Енд и да правят колкото си искат поразии. Укрепи завладяното и се опитай да го задържиш. - За момент сякаш му прималя. Соренсън изчезна от фокус и пак се появи. - Второ, дай ми Соня. Ако не го направиш, ти и всички тук ще измрете, когато Новият джихад на машините се появят.
- Това са пълни глупости. Плямпаш само глупости, дечко. Сигурно сте го намислили с принцесата. Нейният дъртак е жив и здрав и се насира от страх, защото държа безценната му дъщеря.
Петрович бръкна в джоба на шинела и напипа малка халка с два тънки ключа.
- Нищо подобно - каза той. - Какво ще направиш: правилното нещо или някоя глупост ? Ще я пуснеш ли, или ще чакаш Джихадът да те накара да я пуснеш ?
Соренсън погледна към пистолета на Петрович, после към него самия.
- Виж сега: няма да сритам нещастния ти задник от покрива, а ти ще се ометеш оттук. Без принцесата. - И тръгна напред, сигурен, че ще надвие опонента си.
Внезапно американецът залитна назад, размахал ръце пред лицето си да отбие куршума, който вече беше проникнал чак до задната част на черепа му. Черна река кръв потече по челото му и почти затули последния му изненадан поглед.
Той рухна, изгъна се с отворени очи. Силното му тяло разтресе покрива при падането си.
- Какого хуя знаеш ти изобщо ? - Петрович измъкна устройството си и го отвори.
Екранът беше изпълнен с две повтарящи се до безкрайност думи: идваме сега. Беше ясно, че е почти прекалено късно. Той драсна набързо по тъчскрийна съобщението: „Петрович казва спри.“
Стрелбата, която досега беше в далечината, изведнъж се приближи.
- Пиздец - каза той и затвори машинката.
28.
Петрович реши, че ако направи всичко на бегом, по-малко хора ще се озадачат какви ги върши. Недостатъкът на плана му беше, че точно сега никак не му се тичаше.
Едва успя да хване дръжката на горната врата: усещаше ръката си само като хиляди иглички и разбра, че я е хванал, единствено по факта, че не можеше повече от това да си стисне пръстите.
Все пак я дръпна и запрескача стъпалата надолу. Подхлъзна се на най-долното, блъсна се във вратата и си удари рамото.
- Халявщик!
Сега не му беше времето да бъде невнимателен. Той прибра беретата в джоба си и използва здравата си дясна ръка, за да влезе във военния център.
Всички се бяха струпали на прозорците, за да видят какво се случва долу, и никой не забеляза как той се промъкна между масите и се втурна към трапезарията.
Соня обаче го забеляза.
- Сам ? Какво става ?
Той измъкна ключовете за белезниците и ги подхвърли ниско над пода към нея.
- Новият джихад на машините става, трябва да се махаме.
Тя отключи белезниците.
- Ами Соренсън ?
- За това поне няма нужда да се притесняваме. Което е хубаво, понеже имаме повече проблеми, отколкото можем да решим. - Той едва се завлече до прозореца и лепна лице на стъклото.
Улицата долу приличаше на моста Уотърлу по време на задръстване: затлачена от коли, скупчени една зад друга без милиметър асфалт помежду им, които пре1стъргваха една о друга като канари.
- Хуй на них - въздъхна той и замъгли прозореца.
Соня се присъедини към него и застана неудобно близко, като се въсеше към автомобилите, които сякаш се изливаха на площада долу от всички посоки. Приличаха на водовъртеж, завихряне - с кулата в центъра му.
- Само това ли могат ? - каза Соня. - Как ще помогнат по този начин ?
- В нито една от тези коли няма шофьор. Прави убиването им доста трудно. - Той спря, за да си поеме дъх. - Обградили са сградата и сега ми е чудно какви други трикове ще последват.
- Заради колелата.