Уравнения на живота

Маделин се полюшна от крак на крак.

- Не си безразличен, нали ?

- Никак. Метрозоната ме прие, укри ме, даде ми живот. Длъжник съм ?.

Тя събра малка храчка и я изплю на земята. Примлясна, сякаш имаше лош вкус в устата.

- Май ще трябва да го направим по твоя начин.

- Не е страх, въпреки че вече видях достатъчно кървища за днес. Просто е единственото нещо, което мога да измисля. - Той пъхна ръце в джобовете, за да усети успокояващия допир на оръжията си. - Знам, че това те кара да се чувстваш говняно; няма да остане в историята и като мой най-славеи миг.

Маделин изсумтя и отметна няколко непослушни кичура коса. С последен поглед зад себе си тя направи крачка напред. Следващата крачка беше по-лесна. Петрович подтичваше леко, за да върви редом с гигантските й стъпки. Пътят им беше блокиран от разрушения мост и не им остана нищо друго освен да се катерят по нестабилните останки.

Всичко се местеше и пързаляше. Зелен покрив на кола се появи от прахоляка и изпука, когато стъпиха върху него. Щом стигнаха до пътното платно на ненормално засукания мост, в полезрението им се появи задната част на вагон. Стъклата му бяха изпочупени и всичко незакрепено се беше изсипало в предната част.

Маделин му хвърли поглед, после нарочно отвърна очи и се съсредоточи да гледа къде стъпва.

Петрович направи друго. Той я изчака да мине пред него, след което си проправи път към първия видим прозорец. Докато се приближаваше, все повече се успокояваше: вагонът беше празен. Нищо повече от призрачен влак. Той пъхна глава вътре, за да провери. Нямаше тела, нито кръв. Не беше повторение на асансьорите в Ошикора Тауър.

Той я настигна и двамата тръгнаха един до друг по дългия склон, който водеше към входа на тунела.

- Там нямаше никой - каза й тихо.

- Благодаря.

- За нищо. - Той се заслуша в острия писклив пукот на автоматично оръжие, който отекваше от околните сгради. - Разбира се, може и да те лъжа.

- Знам, но тогава бих ти благодарила, че ме лъжеш. - Тя погледна надолу към него и махна блестящо парченце стъкло, заклещено между яката и врата му. То се заби в пръста й и изкара яркочервена капка кръв. Тя отръска и стъкълцето, и кръвта и застина. - Нещо друго се задава.

Петрович надигна глава. Ушите му още звъняха от громоленето на катастрофата и почти не чуваше.

Тя го хвана за ръка и се затича покрай релсите. Скрита зад сградите отдясно, минаваше линия на метрото, която за кратко се появяваше над земята, после изчезваше в тунела отпред. Преди да изчезне от поглед, имаше открит участък, където двете системи се движеха успоредно една на друга.

Петрович усети дълбоко в костите си протяжно вибриране. Той се дръпна, но не можа да й се противопостави. Тя искаше да види всички ужасии, предвидени за този ден. Мотрисата изскочи, поклащайки се, пред погледа им иззад ъгъла на сградата. Ярки сини искри изскачаха изпод колелата ?. Изрисуваният с графити влак отфуча по тесните релси, като пробиваше тежката пелерина от прах.