Уравнения на живота

Толкова се беше заслушал в това, което говореха, че когато вратата се затвори след него, не беше подготвен за ръката, която го хвана за гърлото, и за стената отзад.

- Проклет всезнайко, как ми подриваш авторитета. Трябваше да заповядам да те убият.

Петрович бръкна в джоба си и затършува, а пръстите на Соренсън се затегнаха на шията му, спирайки притока на кръв. Когато подхвана беретата добре, той заби дулото на пистолета в челюстта на американеца.

- В смисъл: както заповяда да убият баща ти ?

Задушаващата хватка на гръкляна му се разхлаби, но той продължи да държи пистолета по същия начин. Използва го, за да накара Соренсън да заотстъпва, докато неговият гръб се опря на черната стена.

- Обърни се. Ръцете разперени, краката разкрачени. Знаеш заповедите. - Петрович отстъпи крачка назад, за да е извън обхвата на краката и ръцете му.

- Кой ти каза за баща ми ?

- Всички. Вече не е тайна за никого - претърси го и му взе кухненски нож, магнум и устройството си.

Целуна лъскавия му капак и го пъхна във вътрешния си джоб.

Соренсън изръмжа гърлено:

- След минута някой ще отвори тази врата...

- И какво от това ? Като съдя по настроенията вътре, сигурно ще ми стиснат ръката и ще ми помогнат да изхвърлим тялото ти през парапета. Ако някой можеше да се възползва от днешния ден, това беше Райската милиция. Ти прееба тази възможност. Нещо ми подсказва, че ако не си изиграеш картите много добре - например, като ме слушащ - твоето царуване ще свърши още преди да е започнало. А сега тръгвай нагоре по стълбите.

Имаше още една врата, през която се процеждаше слънчева светлина. Соренсън излезе пръв, последван от Петрович. Покривът беше целият в набраздени от вятъра локви. Небето беше огромно и ниско, почти можеше да се докосне с протегната ръка. Метрозоната се простираше гола наоколо.

Няколко от по-малките момчета стояха на пост и наблюдаваха града. Те видяха пистолета, подпрян в гърба на Соренсън, и се спогледаха нервно.

- Дайте ни пет минути, окей ? - каза Петрович.

Докато момчетата се изнизваха покрай тях, Соренсън се обърна и огледа това, което все още смяташе за свое царство.

- Няма достатъчно пожари - каза той.

Петрович изчака вратата да се затвори от само себе си, преди да отговори:

- Какво ти е, заебисьй Разбирам, че си безразсъден пироман и отцеубиец, но мислех, че искаш да се прибереш вкъщи. Трябваше да си прекосил половината Атлантически океан досега.

- Бях хванат в капан, ясно ли ти е ? Ако бях останал с Ошикора, Чейн щеше да ми го начука. Ако бях отишъл при Чейн, Ошикора щеше жив да ме одере.

- Ёбаный стос, Соренсън. Чейн - на Чейн вече не му пука за теб. Никога не му е пукало. Той само клечи насред тази паяжина и никога нищо не прави, стига да знае всичко. А Ошикора: как може да си толкова глупав ? Ошикора е мъртъв, а кулата я превзеха. Когато си мислел, че отвличаш Соня, си я спасявал от Хиджо. И си успял само защото Джихадът й помага.