Шпионите на Собек [bg]

— Семейството си? Неговите роднини в Дома на гората? — попита Амеротке.

— Несъмнено.

Амеротке се запита коя ли е жената, под чието влияние е бил Имотеп. Неферен или Сихера? Дъщерята на управителя определено беше доста приятна и хубавка. Но имаше нещо по-важно — защо тази жена, без да се споменават останалите, е имала нужда от защита? И срещу кого? Аритите или някой друг?

— Знам също така — поднови Манесо разказа си, гледайки право в Амеротке, — че Имотеп посещаваше често този храм, но го правеше тайно. Промъкваше се през задната врата, за да се среща с някого, но този някой не беше Куфу.

— Жена? — попита Амеротке. — Хесета? Госпожа Бузирис може би или главната придворна и хесета на храма, Матайа?

— Може би — отговори Манесо, — макар никога да не са ги забелязвали с него. Само при няколко от посещенията си Имотеп идваше и в Дома на книгите. Четецът жрец заяви, че не изглеждал заинтересуван от Матайа, нито пък тя от него. Обектът на тези тайни срещи трябва да е бил някой друг — вдигна вежди Манесо. — Разбира се, аз бях заинтригуван, и оттук и моите лични разследвания… — захили се старецът. — Ние, свещениците, сме известни с любопитството си — добави той, после лицето му се помрачи. — Бунтът, който избухна в Нубия, бе последван от покушението срещу Божествената, убийството на Имотеп, смъртта на аритския затворник, тази среднощна атака срещу нашия храм и ужасяващите новини от Тимсах за жалката съдба на нашите имперски куриери — спря за малко старият жрец, защото очите му се изпълниха със сълзи. — Познавах един от тях, Амтеф, млад мъж, господарю, пъргав и грациозен като газела, преизпълнен с гордост от това, че носи картуша на Божествената. Амтеф е бил удушен, така разбрах, или поне такива слухове се носят, а тялото му било завлечено вдън земя от тези хиенски сърца. Вярвате ли в призраци, господарю съдия? — попита Манесо и без да дочака отговор, продължи: — Няколко пъти сънувах Амтеф. Когато чух новините за Тимсах, си зададох въпроса, дали изповедта на Имотеп не е била по някакъв начин свързана с тази кървава кланица. Така че — надигна се той и бавно, уморено се изправи, — помолих за аудиенция Божествената и тя прелюбезно се съгласи.

Жрецът понечи да легне по очи пред Хатусу, но тя стана и с един-едничък жест извади от плаща си чифт червени ръкавици — знак за изключителното й благоволение. Манесо ги взе и се поклони.

— Аз направих своята изповед, Божествена. Моето жертвоприношение към клетата ка на Амтеф — усмихна се старият жрец, после надяна ръкавиците и закрета под слънцето.

— Е? — седна отново Хатусу, като даде знак на Сененмут и Амеротке да седнат и те.

— Не знам какво означава всичко това — бързо заговори Амеротке, за да изпревари Хатусу и Сененмут. — Дали Имотеп е знаел за бунта? Бил ли е част от него? Защо е работил толкова настървено върху тези карти, защо си е губил времето да рисува и чертае тези детайлни планове на Тимсах? Дали не ги е пратил на Сгеру, в Нубия? И защо? Защото е бил предател? Или за да защити роднини, но от какво?