Третият близнак [bg]

Той взе душ, избръсна се и се облече в пепелявосив костюм, с едва забележима бледосиня нишка в него, бяла риза и черна връзка на малки червени точици. Върху златните му копчета за ръкавели бяха инкрустирани инициалите му, а в джобчето отпред винаги си слагаше внимателно сгъната носна кърпичка. Обувките му светеха, както винаги, с огледален блясък.

Вкара колата в университетския комплекс, качи се в кабинета си и включи компютъра. Както повечето величия от академичния свят, с преподавателска дейност той се занимаваше съвсем малко. Тук, в „Джоунс Фолс“, изнасяше по една лекция на година. Неговата работа бе да направлява и следи изследванията на учените от факултета и да добавя името си — за престиж — към трудовете, които те пишеха. Тази сутрин обаче не можеше да се съсредоточи върху нищо, затова просто застана до прозореца, загледан в играта по двойки на тенискорта, и зачака телефонът да иззвъни.

Не му се наложи да чака дълго. В девет и половина се обади президентът на университета, Морис Обел.

— Имаме проблем — каза той.

Берингтън се напрегна:

— Какво има, Морис?

— Току-що ми се обади някаква кучка от Ню Йорк Таймс. Твърди, че от твоя факултет нарушавала анонимността на хората някоя си доктор Ферами.

Слава богу, помисли си Берингтън с облекчение. Ханк Стоун е пробил! Наложи си да отвърне със сериозен глас:

— Страхувах се от нещо подобно — каза той. — Идвам веднага.

Затвори телефона и остана така няколко минути, мислейки усилено. Рано беше още да празнуват победа. Работата току-що се бе задвижила. Сега трябваше да направи така, че Морис и Джийни да постъпят по начина, по който той искаше.

Гласът на Морис звучеше разтревожено. Това бе добре като за начало. Берингтън трябваше да направи така, че да не го оставя да се успокои. Трябваше да накара Морис да помисли, че положението ще стане катастрофално, ако Джийни не спре да използва програмата си в медицинските база данни, и то веднага. А Морис вземеше ли подобно решение, Берингтън трябваше да направи така, че президентът да го изпълни.

И най-важното — нужно бе да избегне на всяка цена какъвто и да било компромис. Знаеше, че по характер Джийни не приема много компромисите, но след като бъдещето й се заложи на карта, тя вероятно ще опита всичко. Той трябваше да налива масло в огъня й и да я подтиква към борба.