![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
„Кой може да живее в тези смрадливи тунели?! Кой ще живее тук, сред мръсотиите на целия град?! Не и мили девойки! Посечи я, бе! Или хуквай да бягаш!!!"
Никога преди не бе изпитвал такъв страх. Усещаше тялото си изтръпнало. И все пак успя да се учуди на страха си:
„От какво се боя? От сляпо невъоръжено момиче с хриле! Ако направи още една стъпка към мен... ще я убия..."
Братството повеляваше бойците му да не се спират пред убийство, макар и да не го смяташе за най-добрия изход от положението. Според обстоятелствата. И според характера на задачата. Ала когато те е сковал страх, казваха учителите на сивите наемници, най-добрият начин да го преодолееш, е да измиеш ръце в горещата кръв на врага!
Дали нейната нямаше да е ледена?
Девойката пристъпи още по-близо.
Острието на глефата свирна в застоялия въздух. От гърлото бликна черна димяща кръв. Остро и рязко засмърдя на гнилоч.
А Фесис не изтрая и нададе панически вик, прескочи падналото на колене тяло и се хвърли натам, където помнеха нозете му, че се намира изходът от залата.
Не успя. Нещо тежко го удари в гърба, запокити го напред, той се просна върху камъните на пода. Успя да се претърколи, размаха глефата, чу сподавен вопъл... Очите му се изпълниха с огнени зелени искри, дробовете диво го засърбяха и в съзнанието му нахлу тъмнина.
Нодлик се молеше. Навярно за първи път в живота си. Стоеше на колене, притискаше ръце към гърдите си и виеше молитви към новите и старите богове да му простят сторените грехове. А прегрешения жонгльорът бе натрупал доста. Гръмогласно редеше молитвата си, без да го е грижа за останалите от трупата. Беше му все едно. Смъртта бе яхнала бързия вятър и препускаше към тях като стена от облаци. На изток всичко вече бе черно, но в тази чернилка се различаваха гърчещи се грамадни змии от дим, които сякаш нямаха търпение на се втурнат напред, към живата беззащитна плът.
Седяха в спрелия насред път фургон. Евелина с вдървено лице прехвърляше златни и сребърни монети - господин Онфим бе зарязал касата. Смърт-девицата Таниша, по детински нацупена, плачеше на глас - чуваше се едно неспирно „иииии!..." Тя не можеше да повярва как така господин Онфим я бе зарязал да пукне под Пороя. Та тя толкова се стараеше да му угажда! Топлеше му леглото, изпълняваше прищевките му...
Братчетата-акробатчета бяха се опитали да последват отдалечаващия се конник, викаха и ръкомахаха подире му, падаха на колене, умоляваха... Господарят им дори не се обърна. Изкаляните и треперещи Тук и Ток се върнаха обратно като пребити. Вмъкнаха се във фургона, запалиха печката, седнаха до нея и се загледаха в огъня.
Еремий Змиевластника, бродеше около издъхналите коне и облекчаваше душата си с проклятия, които ако застигнеха господин Онфим, биха го направили на пестил.
Кицум седеше до Ахата на капрата. Като че ли само те двамата бяха запазили спокойствие. Унило спокойствие.
- Е, каква стана тя, моето момиче... - неочаквано се усмихна клоунът към данката. - Май ни е дошло време да си идем от този свят? Не е зле. Предвид това, което ще надробят онези, които заграбиха Irnmealspoeunn, по-добре е да сме мъртви. Умрелите в повечето случаи не страдат,
Ахатка...
- Кицум, откъде знаеш моята реч? И моето... моето детско име?
- Кой го е грижа сега, моето момиче... Има ли значение? След два-три часа ще загинем. Облаците летят, сякаш ято дракони са се впрегнали да ги влачат...
- След като няма значение, отговори ми, Кицум! Моля те, смешнико мил, кажи ми! Нали и без това ще умрем?
Старецът сви рамене. Зиморничаво се уви в кърпеното си наметало.
- Ами... едно време бях воин. После така стана, че положих клетва за вярност пред Бащите... Чувала ли си за Сивото братство?
Ахата кимна. За Братството хората предпочитаха да говорят полугласно
- също както и за безцветния Орден Нерг.
- Станах Сив наемник - продължи клоунът. - И един ден получих заповед... - Кицум въздъхна, - която, както виждаш, не изпълних. Така че смъртта ми поне ще измие позора...
- А нашата реч? - нетърпеливо му напомни Ахата.
- Вашата реч... Ама много си вирите носа! Колко сте горделиви. След вас останаха купища книги, планини от ръкописи... - клоунът смутено се
изкашля - и не всичките бяха изгорени. Прочетохме ги, ние, хората. Да не мислиш, че сме съвсем като животни. От там се знае езика ви.
- Кицум. Скоро ще умрем. Краят настъпва и за двама ни. Затова... Не се измъквай. Не и сега. Книгите на Дану спокойно могат да бъдат и прочетени, и разбрани. След Първия изход никой никога не е подценявал ума на хуманусите. Ала ти говориш съвсем чисто! Като истински Дану! Това не се учи от книги, Кицум. Освен това знаеш името ми.