Диамантен меч, дървен меч [bg]

Хвалинският възел се затяга. Наложи ми се дори да побутна тук-там, да ускоря събитията. Волните и Сидри не биваше да се бавят. Ондуласт се оказа по-издръжлив, отколкото го мислех. Не само че се съвзе, ами и успя да съживи паметта си. Браво. И веднага хукна да докладва. Като нищо ще си получи отново първото ниво. Не е сигурно, разбира се. Седмоцветието не винаги е предсказуемо.

Дъгата не е по силна от мен. Но за съжаление и аз не съм по-могъщ от нея.

Всичко като че ли се е успокоило вече. И навярно отново бих се отдал на любимото си занимание - да пиша хроники -ако не беше Гибелният порой. Облаците прииждат по-бързо от очакваното. И там, пред легиона на стихийната смърт, долавям слаб отзвук на нечие нечовешко отчаяние. Изоставените на друма се подготвят да посрещнат края си.

Не мога да свикна с това бедствие. Да, знам откъде са се взели Пороите. Неведнъж съм виждал насън исполинската твърдина, възнесена към небето - Крайният хребет, който се намира на източния бряг на океана. Оттам идват смъртоносните дъждове. Оттам политат те, първо като тънка облачна прежда, а сетне се стоварват върху света ни. Знам за тях. Ала все не мога да свикна с жертвите, които Пороите вземат всяка година. Не, не можах да свикна с това, че винаги по друма има някой, когото Пороят настига. Винаги. Всяка есен. Всеки път. Всеки път виждам в кошмарите си онзи висок замък, източникът... и ми става десетократно по-горчиво от собственото ми безсилие.

О, ако бе толкова просто, ако там седеше на трон от черепи някой злобен магьосник, както се разказва в приказките! Тогава щях да зная как да постъпя. Ужасът обаче е там, че никакъв злодей няма. А и самият замък... Като че ли е плод на моето възпалено въображение, сътворен от догадките ми, за които поначало знам, че са грешни. Взорът ми не може да достигне досами Края. Непостоянните и съвсем буквално вятърничави Въздушни духове само си баят и дърдорят - всеки път нещо различно.

А онези клетници на Източния друм... Ах, не мога, не издържам когато......когато... Ниоб! Заклевам те в Мрака и Светлината, във Водата и Силата! Появи се!

Едва успявам да начертая пентаграма.

И да заповядам на земния дух да изпълни волята ми. Нека после ми прилошее, нека ми бъде зле, нека отново наруша забраните и нека страдам... ала онези, които ще загинат, ако не се намеся - те трябва да получат своя шанс. Не е тяхна вината, че някой яростно е шибнал черните облаци да се движат по-чевръсто. Искам само да им дам възможност. Не знам дали ще се възползват, не знам дали ще се спасят.

Но...