Републиката на крадците [bg]

Фактът, че Локи не умря мигновено, може да бъде сметнат като доказателство, че човек от мъжки пол остава жив и когато всяка капка топла кръв в тялото му тутакси се събере в областта на бузите му.

Сабета беше положила много усилия. Лицето ѝ беше поруменяло, няколко кичура се бяха измъкнали от здраво вързаната ѝ на опашка коса, а през отвореното деколте на бежовата ѝ туника потта по кожата ѝ проблясваше. Обикновено очите на Локи щяха да са вторачени в Сабета, сякаш свързани с гореспоменатата туника посредством невидими въжета, но сега той се престори, че нещо невероятно важно току-що се с появило в празния ъгъл на кухнята.

— Кога ли вие двамата ще престанете да дразните Локи? — попита Сабета. — Ако някой от вас изобщо има косми по топките, то те сигурно са нарисувани с четка.

— Много ни засегна — каза Кало. — Но добрият тон ни пречи да ти отвърнем със същото.

— Обаче — обади си Галдо, — ако разпиташ наоколо някои от Позлатените лилии, ще разбереш, че твоето…

— Значи, сте посещавали „Позлатените лилии“? — възкликна Джийн.

— Ами — закашля се Кало… — по-скоро се канехме да посетим… Хм… Позлатените лилии и хипотетично…

— Хипотетично — повтори Галдо. — Чудесна дума. Хипотетично!

— О, знам ли? Типично за вас двамата е да накарате някой друг да свърши цялата работа, нали? — завъртя очи Сабета. — Каква е тогава вашата дан?

— Червено вино — каза Кало. — Две дузини бутилки. Взехме ги назаем от полуслепия стар копелдак точно до Пътя на въжарите.

— Влязох, облечен като франт — каза Галдо, — и докато му ангажирах вниманието из магазина, Кало, безшумно като паяк, влизаше и излизаше през задния прозорец.

— Много лесно беше — каза Кало. — Нещастникът не е в състояние да различи кучи гъз от кофа с помия дори ако му позволиш да отгатва до три пъти.

— Във всеки случай Окови каза, че може да ги използват за тостове след церемонията — каза Галдо. — Понеже целта бездруго е да се освободим от донесеното.

— Хубаво! — рече Джийн и почеса едва различимия тъмен мъх по тежката си челюст. — А ти, Сабета, какво направи?

— Да, ти какво предложи? — попитаха едновременно близнаците.

— Отне ми по-голямата част от деня и не беше лесно, но тези ми харесаха — каза Сабета и измъкна иззад гърба си три гладки палки от вещерско дърво. Едната палка беше нова, по втората имаше умерен брой вдлъбнатини, а третата изглеждаше така, сякаш са я използвали да чупят глави през цялото време, докато са съществували Джентълмените копелета.

— Шегуваш се — каза Галдо.

— Майната ти, не говориш сериозно! — рече Кало.

— Очите не ви лъжат — каза Сабета, като въртеше палките с ремъците им. — Няколко от наблюдателите в този известен с бдителността си град несъмнено са оставили кой знае къде своите добре убеждаващи палки.