Детето на нощта [bg]

Варваринът не вдигна глава, когато Дензър застана до него и запали мокрите дърва с кратко, но силно заклинание Огнена длан. Незнайния остави наръч начупени клони до разгарящи­те се пламъци.

- Хирад, ти си проклет идиот - изтърси той, щом приклекна наблизо. - Не казах ли, че трябва да внимаваме?

- Сигурно няма да стане нищо лошо. На Дарик можем да се доверим - възрази Хирад, но усещането като от оловна топка в стомаха не му позволяваше сам да си повярва.

- Говорим не за Дарик, а за онзи маг от Дордовер, който сто­еше зад него - напомни Дензър. - Този маг с лекота ще съобщи вестта в Арлън чрез мисловна връзка и сигурно вече се е погри­жил за това.

- Стига да имат хора там.

Да бе, стига да имат...

- Хирад, за всички отдавна е очевидно - намеси се Незнай­ния, - че Ериан е отвела Лиана извън Балея. Само се питахме точно къде са. Дордовер от много седмици има шпиони във всяко пристанище. Все пак разполагаха с петдесетина дни преднина.

- И сега какво ще правим?

Хирад най-сетне се престраши да погледне Незнайния в очи­те. Откри не гняв, а досада.

- Ами ще допуснем, че всички магове и войници на Дордо­вер в Арлън вече знаят за скорошното пристигане на Ериан. Зна­чи първо трябва да я предупредим, за да не си търси белята.

- Аха, Дензър ще ѝ съобщи с мисловна връзка...

- Точно така, Хирад - троснато потвърди магът от Ксетеск.

- Нямах намерение да изчерпвам още малко запасите си от ма­на, но щом се налага...

- Добре де, съжалявам - пролича раздразнението на Хирад.

- Ще оправим някак бъркотията.

- Нима? - изгледа го Дензър сърдито. - Ние сме четирима. Какво предлагаш да направим, ако хората на Дордовер я хва­нат преди да се появим?

- Няма да ѝ сторят зло.

- Но ще ни разделят, а нямаме време. - Дензър пак пристъ­пяше изнервен. - Достатъчно е да я хванат, за да стигнат до Ли­ана. Само аз мога да я спася.

- Това вече го чух. Накарай ги да стоят далеч от Арлън и ще се срещнем с тях другаде на брега. Не се поддавай на страха.

Хирад натика грубо още една съчка в огъня и искри блъвна- ха около чайника. Илкар дойде и седна от другата страна сре­щу варварина.

- Не се поддавам на страха - натърти Дензър. - Безпокоя се за жена си и дъщеря си. Дано това е редно според теб.

- Аз пък се безпокоя за моите дракони, но сега съм тук, за да ти помагам.

- О, богове! - тихо изсъска Илкар. - Трябва ли да подхва­щаш това?

- Да, те са толкова „безпомощни“ - сопна се Дензър. - Тол­кова уязвими. Не си представям как ще оцелеят без теб.

- Те вече умират! - изръмжа Хирад. - Няма как да си узнал, докато си се тъпкал с вкусни гозби в уютната си кула.

- Не си прав... - каза Дензър по-сдържано.

- Е, да, всички виждат плодовете на усърдието ти, нали? - Хирад рамаха ръка в присмехулен жест. - Закрилниците да не би да са освободени? Драконите Каан не са ли вече пред прага на своя дом?