Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 107
Перейти на страницу:

Бронк спря да брои и бръкна в джоба си, за да извади клечка, с която да запали пурата. Тя често гаснеше, когато той се вглъбеше в нещо. Извади клечка, драсна я с нокът. Нищо не стана, той изруга и стисна пурата между зъби.

Хънт му подхвърли кибрита, с който се сдобиха от Лешоядовите мини заедно с динамита. Бронк погледна кибрита — „Безопасни клечки «Луцифер»“. Произведено в Англия. Драснете в кутията, за да запалите. Тези миньори внимават твърде много, помисли си Бронк. Все едно очакват да живеят вечно… Драсна клечката в кутията и запали пурата.

— Стига си се мотал — колко злато имаме? — припряно попита Бул.

Изнервен, Бронк реши, че кохонес-ите на Бул още го болят здравата след оня шут на Джейк от вчера. Дано да е така.

— Окей — калмате… комо чинкуетна песадос… — Той спря, за да преизчисли наум. — Хиляда долара, може би малко повече.

Хънт скочи на крака. Както винаги твърде неспокоен — не можеше да постигне търпението на Бронк дори при най-благоприятно разположение на духа, а днес определено не беше в такова.

— Искам да знам колко от това е мое и си тръгвам.

— И си тръгваш? — попита Бул с язвителен тон. — Долан е мъртъв, затова сега командвам аз. — Погледна заплашително Хънт. — Златото отива където отивам и аз!

Пистолетът на Хънт сочеше Бул преди той да успее да мигне.

— Може ти да командваш, но част от златото е мое! Спечелил съм го честно! А след онова вчера, искам да се махна оттук колкото може по-бързо!

Бронк чу как още пистолети излизат от кобурите и как още ударници прищракват — мъжете наоколо бяха чули разменените заплахи. Те започнаха да се разделят от двете страни. Бронк видя, че са кажи-речи поравно, а той остана сам точно по средата.

— Никъде няма да ходиш! — ревна Бул към Хънт.

След няколко мига това щеше да е вярно, всички щяха да са се избили.

Бронк се изправи, също с изваден пистолет, застана до Хънт и наклони везните.

— Пердонаме. Извинявай. Честното си е честно.

Може би беше твърде глупав или твърде упорит, но Бул не даде знак, че смята да отстъпи. Останалите мъже се спогледаха, всички напрегнати до краен предел. В тая банда безопасни клечки няма, помисли Бронк с леко съжаление.

Чу се тропот от копита. Някой приближаваше лагера. Бронк по навик отклони поглед. Другите направиха същото — насочиха и оръжията си към пролуката в скалите, внезапно обединени срещу заплахата, която идваше отвън.

В процепа слънцето очерта сянката на самотен конник. Ездачът превали спокойно хълма сякаш се връща у дома. Малко преди лагера непознатият дръпна юздите на коня, слезе и тръгна към тях като че ли двадесет пистолета не сочеха към него.

Джейк! За последно Бронк го видя подгонен от едно летящо чудовище. Значи все пак му се е изплъзнал. Наистина ли е унищожил едно от онези създания със странното оръжие на китката си? Същото, с което проби в Долан дупка, през която можеше да мине човек?

Изражението на Джейк беше непроницаемо, а лицето му още носеше следите от вчерашния побой. Още носеше и оръжието на китката си.

Мамка му! Да ни спаси ли иска, или да ни избие?

Джейк влезе в лагера, докато оцелелите мъже от бандата го държаха на мушка. От лицата им ставаше ясно, че в това няма нищо лично. Сигурно са били на ръба да се изпозастрелят след всичко станало. Лай на куче привлече вниманието му. Беше черньото, когото видя за последно през нощта на парахода. Животното доприпка при него и развъртя радостно опашка.

Това лудо куче чак дотук ли ни е следвало?

Джейк не успя да се сдържи, засмя се и каза:

— Къде се губиш?

Кучето приседна до него и продължи да върти опашка.

— Джейк? Ти ли си наистина?

Лонерган вдигна очи към Хънт и кимна с усмивка. Бандитите прибраха оръжията, набързо забравили препирните си.

Джейк седна на една скала, все едно спираше за чаша уиски. Забеляза безпорядъка наоколо и старателно подредените върху постелка златни монети.

— Ще отскачате някъде ли, момчета?

— Патрин — отвърна Бронк, — мислим да тръгнем на юг. Помниш ли онзи хубав плайа в Пуерто Ваярта?

— Мда — Хънт закима и лицето му се поуспокои. — Плаж със ситен пясък, текила, рибата кълве…

Джейк поклати глава.

— Не е достатъчно далеч.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)